Избрани зимни стихове
КОПНЕЖ
Копнеж за зима.
Чиста.
Белоснежна.
Неповторима.
Тиха.
Нежна.
Като снежинка
лека и ранима —
най-детска
зима…
7 дек. 2016
СНЯГ
Нека бавно пада снегът.
На есенен дъжд се наслушах,
на писък на вятър
и шум от листа.
Песента на снега жадувам —
невъобразима
тишина.
КЪСНА ВЕЧЕР
Тъй е хубава късната песен на огъня!
Изпод преспите детско сърцето тупти,
тракат релси далечни, отшумяват вагоните
на суровата зима в светлика мъждив.
Златни жилки на зрялост, по чудо запазени
от житейските бури, печално сияят.
В тишина мразовита ляга нощ тюркоазена
нейде много далече от сънната стая.
Боров дим изпод веждите светли на пъна
вие песни забравени до изнемога.
Някой вързал е времето с коня отвън…
Тъй е хубава късната песен на огъня!
Севлиево, 15 декември 2017
ТРЕТИ ДЕН БЕЗ ТОК
Подир странните летни порои
ни размаза със лигав юмрук
и първият сняг…
Като мърша подхвърлена тупна
на псе без стопанин
пред нашия праг.
Той касапски посече цветята
и дърветата още зелени —
не успя да увехне туй лято
закъсняло и непозлатено…
Таз умираща вече година
угости ни с лапавици грозни,
а към хорската злоба добави
и природата снежни тормози.
С радостта ни нескопосно зимата
храчки болестни смеси —
да зарови на злото ни бурена
от предишните есени…
27 окт. 2014 г, с. Богатово
ЦИКЪЛ „ДУША ПОД СНЕГА“
ПЕСЕН ПЪРВА
Виелице,
завий, фучи, засипвай,
света безумен
в бяло погреби,
косите на душата ми сиротна
с надгробна нежност
ослани!
Като невяста, сведена без свяст
над покосен любим,
коси над мене, сестро,
разпилей!
И бавно ме затрупай във забрава
и повече над мен
не пей!
О сняг, валѝ!
Да спя… да спя жадувам,
полегнал като облак в пустошта,
где нивга не е крак човешки
стъпвал,
где е ненужна
песента…
и да не зная, че ще дойде пролет,
за да остана
в пълна самота,
защото под снега не е неволя
на тихата душа
сиротността
…
ПЕСЕН ВТОРА
Приятели, най-сетне заваля!
Дъжд хладен керемидите облива,
трепери есента омайно сива
и ни врабец, ни врана — по полята…
От неподкупни сбирана порои
водата тъмна всичката боя
отми от небесата и заля
с унили багри земните усои.
Не спирай, бурьо, лей се дъжд! Ела
и размекни душите ни до киша —
да спрем тоз бяг;
да седнем…
да подишаме…
Приятели!
Най-сетне
заваля!
25 ноември 2019 г.
ПЕСЕН ТРЕТА
Призрачно пее мъглата
над океан от безвремие;
неудържимо влече ме
в скута си бял тишината.
Над снегосветлия рът,
спуснат от сребърна вечност
към неизбежна далечност
тегли ме Млечния път.
Преспите синкави блесват
мигом преди да заспят.
Сбогом, земя на разврат!
Твой съм, виелице-песен.
ПЕСЕН ЧЕТВЪРТА
Слушам гласа на топежа —
светло снегът заспива,
стоплен топи се скрежа,
бяла зора се разлива…
Зъзне в пръстта тишината,
с пръстени ледени звънка,
с пръсти студени премята
куки-ледунки навънка.
Слушам как пие земята
светещи в изгрева ручеи,
сълзи от пролетен вятър
искри сребърнозвучни!
5 януари 2020 г.
СНЕЖНА СРЕДНОЩ
по „Конец русской былины“
от С. Бехтеев
Дали бе стон на вятър из полята?…
Дали бе сняг, пътеките замитащ?…
Или на гроба в ледните обятия,
пиян от блуд, народа мой политна?…
Захвърлили и чест, и свян, и слава
децата твои теб погребват, клета —
теб, родна майко, гонят и предават
без съвест на губители заклети.
А ти мълчиш, задавена от жал,
без плач, незабелязана, гаснееш.
Старице родна, кой те би прибрал
в туй царство на тирани и лакеи?
… Крило ли бе премръзнало на птица?…
Въздишка ли последна от полята?…
Или от син прокудена вдовица
на гроба падна в ледните обятия?…
1999 г.
ЗИМНА ПРИКАЗКА
Стели се в сумрака сняг
тих и спокоен,
никому враг:
черния гръб на земята
с бяла премяна замята.
Стели се в хората мрак,
чер и зловонен,
Господу враг:
белия лик на душата
с черна премяна замята.
