Слънчева баня в ноември

Грее над всичко
слънцето бяло
отварям прозореца
хвърлям одеяло
и се потапям
в светлия огън…
Сещам в просъница –
Катето ляга и
детска главица
на рамо полага ми.
Двама отплаваме
в благата жар на
следобеда тих –
от ноемврия дар.

Миг безконечен –
слънчева баня,
синята вечност
лекува ми раните.
На времето бързея
спира без сила;
вечна е Катя с
ръчицата мила.
Слънцето вдига
душите ни горе –
гледаме, смеем се
в сияйни простори,
рукват лъчи –
прозорливи очи,
вред тишина –
о каква тишина е!

Времето скача
години напред:
десет, че двайсет
че още – и ето
всичко стопило е
бялото слънце
на зима безсилна;
в стаята бяла
то е събрало
спомен до спомена –
хора отмряли
с моя си век…

Где си, ноемврие
втори и златен,
где е душата ти,
миг необятен?

2 ноември 2020 г.