Оня светъл прозорец
Оня светъл прозорец гледаше право в небето,
той ми даваше облаци, птици, звезди и простор,
той бе моят приют подир гневния ден, където
се прибирах премазан от хилядолетна умора,
остарял не със ден, а с един сизиф земно безумие…
А прозорецът грабваше пак моя поглед нагоре
и ме връщаше в себе си – кладенец с жива вода,
и звездите събираха същите късчета порив –
в огледалото ангелско, цялата детска душа,
нестрошеното слънце, всесилните приказни думи…
Не е късно – ми шепнеше той на неземен език, –
есента си отива, а с нея – и тая вселена!
Не тъгувай по нея, Сизифе бездомник безлик,
осмели се да ме прекрачиш с вяра смирена…
Тоя светъл прозорец отнася те право в небето!
Севлиево, 22 октомври 2020 г. 6:20 утро
