Под асмата

Тоя грозд е стих ненаписан —
само миг, и словата отлитат
в небосвода, где облаци скитат…
Тъй светът е отвека орисан:
съществува единствено
минало бъдеще
настоящето чезне с мига,
в който грозда
откъсвам…