Зимна скара
Снегът е цял.
Проправям си пъртина
към приказна камина
под снега.
Небе отдавна няма.
Оцелявам,
защото цял светът е в белота.
С метличка чистя пъновете стари,
снегът е сух – ще лумнат подир миг.
Нареждам ги, подлагам сухи вейки –
на зàвет под дувара нежносив…
Искра… и съчка пламъче улавя,
нагоре го препраща…
Не след дълго
зализва пъна пламъкът игрив…
Светът се изпокрил. Пък аз за скара
наръшках огън в задния ни двор
и дим парлив самотно заиздига
коминчето под капа сняг заспало.
Я виж, върху стобора две врабчета,
от време друго гостенчета мили!
Добре дошли, елате ми, юначета,
крилца стоплете, поемете сила!
Насипвам им в бурканено капаче
трохи от хляб насъщен. Как кълват!
Земя за всички има в двора бял,
и пир за сиромаха прегладнял.
Разжарена решетката цвърчи,
цвърчат и мойте весели другари
и вкупом влитат спомените стари,
всред двора, завещан от дните чисти.
Пируваме до ситост, сетне мълком
разделяме се. Пада синкав мрак.
Огнището мъждука още дълго
под падащия тихо
нощен
сняг.
П. Хинов – 10 октомври 2020 г., Севлиево