Фошански есени (1)
ФОШАНСКИ ЕСЕНИ
на Лили
1.
Предѝ десет есени
незнайни звезди
над Лòцун мъждяха…
Подир душния ден,
накрай прахоляка
край Рижите кули,
аз стоях и те чаках
да дойдеш със сто и седмицата…
А градът се разпадаше
на неонови драски
и във всеки нов рейс
приковавах очи:
„Сто и седем!“ – на пръсти
си изглеждах очите,
ала други по стълбите слизаха…
И най-сетне, помниш ли,
той и тебе донасяше
във далечната фошанска вечер,
и ти слизаш радостно,
и ръка ти подавах,
ала после не пусках ръката ти!
И в града непознат,
ала вече обикнат
ти ми беше и дом и опора и радост.
Ти – първата моя
докрай споделена
закъсняла любов.
И с нагар от уплашени млади години
и с болка от горестни юнски лета
аз в моята нова
в тая твоя родина
пак не смеех да вярвам,
че тая ръка
ще е моя докрай…
И по надлеза строг
до отсрещния бряг
колко пъти изпращах те
към другия град,
и пресичах обратно
половина човек –
с буца в гърлото: пак се разделяме,
да, само за седмица,
ала седмица цяла
подир двайсет и пет години очакване
на мъчителна вечност приличаха…
Тая есен остана
завинаги в Лòцун
преди чакани десет лета
де край Рижите кули
под звезди непознати
аз поех ти
навеки
ръката…
3 октомври 2020 г.
