Възвръщане на един свят
Записаното във времето – дали ще е дневник, дали ще е глас от детството, дали ще е замлъкнало завинаги радиопредаване – е очарователно прибежище от суетата и безсмислието на днешния умопобъркан свят. Все по-често ми се налага да се връщам там. Какво потресаващо усещане е да слушаш, примерно, отброяването на последните секунди до 15 часа на някой забравен октомврийски ден на 1975 година! Удивително преживяване! Къде е тоя миг сега? Какво точно е времето?
„Тит-тит-тит-тит-тит-тиииийт! Точно петнайсет часа“ – 1 октомври 1975 г. Вън оживява друга есен. Небето по-нежно от коприна, това е моята Родина. Същите думи, но пропити с коренно различен смисъл, недошъл Сега, останал Тогава. Синята боя на небето е без драски от облаци, вятърът е издухал и последния. Липовите листа сияят като злато – есента идваше по-рано, както впрочем и зимата. Трепкат като късчета от детски сънища. Други хора вървят по улиците. Мили дядови и бабини връстници, запомнени и незапомнени, с други грижи, с други мисли, с други мечти… И всичко това, целият тоя свят, в няколко секунди записан звук на радиосигнала точно време. Каква потресаваща минута на възвръщане на цял един свят!
Същото е и с дневниците. Чета си дневника от 1994 г. Границите на времето се разкъсват, отново съм на двадесет и две (не „след десет години“…) Говоря с душата си. Опитвам се да си я прибера – всъщност не, опитвам се сегашната си душа да прибера там, в 1994 г., в началото на пътя. Да си възвърна взора, устремен към неизвестно бъдеще, но пълен с надежда, с копнеж и с упование. Да очистя от ума си днешната мътилка, кал, суета. Да стъпя спокойно, с две силни нозе, на твърда земя. Да избера отново Смисъла. Да започна отново покайния си път. Но без наивност и игра. С чист порив, но и с горчива мъдрост. Да се разберем с оня младеж и да не бързаме така напред – защото макар човек да живее веднъж, той носи вечността в себе си както мраморният къс прекрасната Роденова статуя. И му е дадено време единствено, за да я вае със силата на вечната Ръка.
1 Октомври 2020 г. – Севлиево
