Зорницата трепка

Ей на изток зорницата трепка,
от мъниста поляната свети
в цяла нощ незаспиващи трепети
нежно вдига предутрото клепки.

Пред зори от леглото се вдигам
от несретни видения сепнат
и поемам по улей от шепоти
към рида, дето спи чучулигата.

Колко малко е нужно човеку
а е зинал за толкова много!
Виж, на изток зорницата трепка —
доживяхме нов ден: слава Богу!