Небе и звезди

Небето вечерно е чисто,
звездите далечни са ясни,
като щастие детско са ясни!
Защо ли дори да помисля не мога:
звезди, вие греете като моето щастие!

Но защо си нещастен? –
биха попитали.
Затуй съм нещастен,
люде добри, че небето, звездите
са небе и звезди, пък аз съм човек!…

Хората завист
таят помежду си;
аз пък, напротив,
само завиждам на звездите прекрасни,
само тяхното място бих желал да заема.

(М. Ю. Лермонтов
От руски: П. Т. Хинов)