Православие
Според мен „православен“ няма степен за сравнение и превъзходство. Не може да се казва „по-православен“ или „най-православен“. Както „съществуващ“. Не може някой да е по-съществуващ, а друг – най-съществуващ. Същото може да се каже и за „истинно православен“. Не може да си православен „неистинно“. Въведе ли се „истинно православен“, един ден и оттам ще се разслои „повече истинност“, ще се нароят „по-истинно православни“ или „истинно най-православни“. Ще се окаже, че сравнителната и дори превъзходната степен са недостатъчни.
Същността е като Бог. Тя е. Или не е. Или вярваш православно, или не. Не може да вярваш по-православно. Православието е въпрос на божествена истинност. Божествената истина Е. Тя е абсолютна (иначе не е божествена). По-божествен и най-божествен бог имат езичниците, многобожниците, „небесните демократи“. Вярваш. Или не вярваш. „Бог може би съществува“ е същото като „не вярвам, че Бог съществува“. Недостигът на вяра е всъщност неверие, което се колебае в себе си. Затова молитвата на евангелския баща на бесноватото момче е: „Вярвам, Господи, помогни на НЕверието ми“, а не на „вярата, която не ми достига“. „Жадувам да съм православен, Господи, избави ме от НЕправославието ми“. Православието Е пълнота ( ! ), спасителна пълнота, на Откровението Божие. Една мъничка „щърбинка“ го прави НЕправославие. ЕДИНОсъщен е православие, ПОДОБОсъщен е неправославие. За такива „щърбинки“ са се водили спорове на живот (вечен) и смърт (вечна).
Между истината и лъжата в богословието няма „сива територия“ на „плурализма“. Плурализъм по отношение на Бога и божествената същност и богооткровените истини – това е класическото многобожие или, както го нарича светител Николай (Велимирович), многобожие = безбожие: тези, които мислят че имат някого, нямат никого. Всеки, който релативизира божественото Откровение, прави игра с вечността. Същото може да се каже по отношение и на светите Тайнства на Православната Църква. Те СА. Защото Бог Е. Ако Бог не е там, къде са те? Тоест, за да бъдещ вярващ (православен) християнин, ти трябва да вярваш, че Бог Е. Че Той Е ТАМ. Останалото са уговорки на човешкото лукавство – в нищожна, малка, голяма, огромна или чудовищна степен. Затова православието няма как да е модерно. Модерното днес е многобожието. Плурализмът. „Свободата“ бог да е дяволът, а дяволът бог („Кълна се и в дявола и в бога…“). Затова днес думата православие е неразбираема. Тя е несъвместима с „наратива“, в който многобожно-безбожният свят се опитва да вкара и Църквата.
(Личен дневник, 15 април 2020 г.)