Да се склониш…
на Тошко
Да се склониш над спящия си син
когато звезден рой в небето трепка
и спят дълбоко селските комини,
и да помилваш нежните му клепки…
Да го проводиш в сънния му път
в незнаен лес, с молитва издълбоко,
где баба Яга, Мечо Пух, вълкът
се веселят със Маша и Мечока.
Да го прекръстиш бавно и с любов
от вяра и надежда напоена
житейския му път със благослов
за кой ли път да утвърдиш смирено,
и сетне, с тиха бащина тревога,
на одъра приседнал във нощта
да помълчиш в отрадна изнемога
унесен на щурците в песента,
и благодарно се прекръстиш сетне
за този мирен ден, преминал в труд:
О, тиха радост на родител сретен
намерил пристан в таз епоха луда!…