Криза за маски

Откъде идва ужасът, откъде се ражда страхът?

Целият материализъм може да се сведе до парѝте, да се обясни със златото – човекът „без душа“, който няма да живее вечно на земята, но няма къде другаде да „избяга“ от ужаса на това битие тъй неестествено за умната, чувствуващата и мислещата си душа, освен в златната клетка на материалното с неговите много имена. Всичките сложни мисловни плетки на материализма в края на краищата се свеждат до това „да имаш“. Обратно, духовният човек се стреми „да бъде“ и в това е неговата свобода.

Така че, гледката, която виждаме в обществото и света, е не друго, а разкритие на вътрешния свят на хората. Кризата е откровение – криза за маски – но в преносния смисъл. Маските на „обикновения живот“, засуканите слова, „политическата коректност“ и жаргона на неолибералния материализъм вече не вършат работа. Старата мъдрост, че който помни смъртта, навеки не ще съгреши, се явява безпощадно в наши дни.

В това няма нищо стряскащо, защото животът и простата му същност стават по-ясни, по-чисти, по-достъпни, по-пропускливи на светлина. Ще открием много красота около нас; и много грозота в нас самите. Но нали е най-доброто време за покаяние – Великият пост? Никак не е случайно, че точно сега идва изпитанието у нас. Ни по-късно, ни по-рано. В човешкия живот няма нищо случайно – дори когато невярващият ум отказва да го възприеме.

Сега най-нужната ни книга е Четириевангелието. Време да я препрочетем бавно, внимателно, с открити по детски сърца. Вярвам, че оттам ще получим не само утеха и просветление, но и сила да запазим крехкото си здраве и да се завърнем към България на духа. Оттам ни зове за завръщане нашият Отец и нашите просветлени отци и майки от миналото – да се завърнем от чумавата страна на духовната нищета и глад!

16 март 2020 г.