Туй наше вечно „утре“

В новото утро
ние влагаме нова надежда
а всъщност земята
само се е претърколила
около себе си още веднъж.
Ала нищо във нас
ако не се е претърколило
около нашето слънце —
сърцето ни,
то нашето утро
все още е вчера,
а вчера е умноженото
хиляди пъти вчерашно вчера
което все още е „утре“,
и над нас още тегне
все старата нощ
и нов ден
не е нивга настъпвал.
Всъщност
за да е дълъг животът ни
и наситен с много утрини нови
трябва да се превъртаме
да се движим без страх
вътре в себе си —
всичко нощно и вчерашно
като сън да избутваме
с нова зора във сърцето.
За това не е нужно
нов сън да заспиваме
та във някакво „утре“ неидващо
вечно да се събуждаме
а пък всъщност, както преди,
да живеем насън.
За това не е нужно дори
ден нощта да смени —
всеки миг да превърнем
ние можем в зора
без да чакаме времето в нас да роди
изгрева, който решимостта
може като зорница
в небосклона душевен
в миг на светла промяна
да разгори…