Отпадане от образованието
Струва ми се, че „отпадам“ от образованието е неточна употреба на този глагол. „Излизам из състава, губя връзката си с нещо“ (Бълг. тълк. речник). За да отпаднеш, би трябвало да си се включил, а това е съзнателен волеви акт. Отпада се от съревнование, от конкурс, от конкурентна борба, от доброволно предприятие. Когато някой не желае да учи, той не отпада, а се ОТКАЗВА от образование. А когато той е „вътре в образованието“ без собствено съгласие, то отпадането се е състояло преди включването.
Отказът е акт на волята. За на няма „неволен“ отказ, трябва да има възпитание, което създава деца с воля. В това отношение електронните и визуалните забавления вършат своето пагубно дело. Когато едно дете със слаба воля (и силно своеволие, което е почти същото) трябва да се образова, то вече е определен стадий на „отпадналост“ (може би в същата степен, в която е „закачено“, зависимо и пристрастено).
Следователно усилието, което винаги е лично, трябва да се насочи към родителското осъзнаване, към пробудената потребност от честни, приятелски, волеви отношения между родители и деца (обратното на угаждането на младите царчета във всичко). А това последното – волевото – напоследък взеха да го третират като „насилие“ (психическо, естествено). Това е гаранция за слабоволие, което няма как да не доведе до „проблематичност“ в училищата и „отпадналост“ в образованието. Когато в домашното възпитание се върне строгата любов, а в училище – строгата взискателност, вярвам, че нуждата от термина „отпадане“ ще отпадне сама.
Личен дневник, 14 февр. 2020 г.
