Любовта към детето

Тя започва преди зачатието. Зрелостта за семеен живот се обажда в сърцето първо с жаждата за дете. Зрелостта в любовта се явява в жаждата за неделимост – неделимостта на детето, в него майката и бащата изгубват границите помежду си, в него се сливат неделимо, в него няма половина и още една половина, там процентите изчезват, защото пребъдва цялото. Това е велико тайнство, над което незрелите не се замислят, пред което зрелите благоговеят.

Когато любовта между мъжа и жената започне да узрява, тя иска дете. Преди да се влее животът в ново и неповторимо тяло, той става молитва. И така е добре да започне детското зачатие – с молитва. Съкровените слова на молитвата са най-светлото предначало на живота. Да обичаш нероденото – каква по-велика сила на любовта може да има!

Новият живот влиза в орбитата на родителската вселена. Той е желан, той е смисъл. Ражда се. Диша. С гласа си буди тревоги и нови, дотогава незнайни измерения на любовта. Детето расте, прохожда, проговаря. И тук любовта на родителя трябва да влее в дъгата си едно ново качество: уважението.

Съществували са култури, където интимността на любовта се е уравновесявала от достойното разстояние на уважението. Когато любовта е навлизала в опасната зона на всепозволеността, уважението е упражнявало силата на отстоянието, за да съхрани благородството на любовта, без което тя се превръща в любострастие. Тези култури са повелявали да се говори „на Вие“ даже с децата.

Уважението към детето е също тъй важно – то го научава да цени собственото достойнство така, както го цени обичащият родител. То не охлажда любовта, напротив – издига я на височина, гдето страстната любов дори не поглежда. Уважението към детето е основано на знанието за скъпоценността на неговата личност. Любовта – на чувството за тази скъпоценност. Знанието и чувството трябва да са в хармония. Прекаленото знание охлажда любовта; прекаленото чувство води до безразсъдство. И двете крайности изкривяват детската личност. А ако бъдат превърнати в идеология – те убиват цяло детско поколение: дори повече от едно (защото идеологията, подобно на хидра, иска още и още и още отстъпки от свободата и разума, за да крепне и властвува).

Целувайте децата, но им подавайте и ръка като на приятели. Нека те чувствуват, че са значими; нека те знаят, че са любими. Уважението ще премине от тях към техните другари. Любовта към тях ще ги предпази от омразата, чиято безсмисленост личи особено в силата ѝ да руши най-вече мразещия.

И не на последно място: любовта към детето е категорично и неоспоримо несексуална. Сексуалното влечение към дете е патологична проява на сладострастие, и то не естествено, а развито и насаждано от една лъжекултура на безсмисленост и обреченост. Целомъдрието на детето е основа на целия личностен живот на бъдещия мъж или жена. Цялостната личност зависи най-вече от целомъдрието – защото волята е основна проява на цялостност. Развратената воля и безволието са едно и също нещо.

Смисълът на семейството е да посее, отгледа и събере плодовете на любовта и уважението към детето. Смисълът е кръговрат.

(17 януари 2020 г.)