Зимен прозорец
Сутрин, когато звездите изстиват,
някой запалил е чудно кюмбе.
Млечни сияния в стаята влива
градчето, захлупено с бяло бомбе.
Баба плете на миндера унесена
зимен елек с цветове на зюмбюли.
Къкри липòв чай. Ухае на есен
в топлата кухня от ланшните дюли!
Скачам до баба и мигом съглеждам
плетката сребърна върху стъклата:
с нишки вълшебни от приказна прежда
някой е плел на съня във мъглата.
Баба гърба ми с елека опитва —
става ли, зер, или още е тесен? —
а през прозореца в стаята литват
от девет царства искрици чудесни.
Колчем обличам елека зюмбюлен,
грейват ме пак отражения скрежни…
Ала ги няма на детството дюлите,
болна е зимата… Всичко е прежно…
Севлиево, 22 декември 2019 г.
