Що е сатанизъм и има ли той почва (вътре) в нас?

Мнозина днес не разбират (и/или не искат и да чуят) какво всъщност е сатанизъм. Начална фаза на сатанизма не е някаква формална (и/или ритуална) инициация в сатанинска секта. Сатанистът не е някой, който непременно извършва черна меса и ритуални убийства, или черно-бели магии за относително зли-добри резултати.

По произход, понятието сатанизъм е християнско.

Първата фаза на сатанизма е приемането на делата на сатаната/дявола за допустими.

Кои са делата на дявола?

„… прелюбодейство, блудство, нечистота, разпътство, идолослужение, магии, вражди, свади, ревнувания, гняв, разпри, разногласия, (съблазни,) ереси, завист, убийства, пиянство, срамни гощавки и други такива…“

Защо?

„Който прави грях, от дявола е, защото открай време дяволът съгрешава. Затова се и яви Син Божий, за да разруши делата на дявола.“ (1 Иоан. 3:8).

Сиреч, Христос е дошъл да ни спаси от дявола и „религията на дявола“, т.е. греха.

Приемем ли греха за допустим, вече сме в първата фаза на сатанизма, т.е. сдружението с дявола.

Втората фаза на сатанизма е „нормализацията“ на делата на сатаната – те вече са не само допустими, но и естествени.

Третата фаза на сатанизма е приравняването между дело на сатаната (=грях) и понятието „добро“, „човешко право“ и т. под. и постепенно криминализиране на противоположните дела.

Четвъртата фаза на сатанизма е „легализацията“ на делата на сатаната и преследването „по закона“ на всички техни „престъпници“. Това е фазата на развитото сатанинско общество. Забележете, то може да бъде такова дори без да се споменава думата „сатана“/„дявол“. Неспоменаването е част от етоса на сатанизма (спомнете си чие име не трябваше да се споменава в „Хари Потър“).

Когато значителна маса от дадено общество възприеме узаконяването на греха като човешко право, тогава формалната инициация в сатанизъм може да се окаже „привилегия“, стига обаче да има насъщна необходимост от такава показност. На този етап обаче е достатъчно, че противниците на сатанизма имат „наказателна отговорност“ и то по „закона“. Страх лозе пази. Свободата и страха са несъвместими. На този етап обаче е възможно неверните томѝ да се пробудят – поне тези от тях, за които има надежда за завръщане. Само там, обаче, където християнството е било дух, душа и тяло на цивилизацията.

Отново ще повторя, че думата „сатанизъм“ е непонятна извън етоса на християнското мислене и светоглед. Да вземем например блудството – христиански термин, означаващ връзка между мъж и жена, неосветена от брака, която има три етапа: умствено-душевен; телесен (без коитус); плътски (т. нар. секс). Ако приемате, примерно, блудството като нормално и „никой не може да ме разубеди“ – най-вероятно вие сте извън този етос и по въпроса да разберете християнското мислене и разпознаете духовните форми на сатанизма не може да бъде направено (почти) нищо. Поне чрез спор. Защо е нужен бракът и верността в него е много голяма отделна тема, която освен чисто вероучителна страна, има и биологическа, генетична и пр.

В този ред от мисли… „свободната манипулация на материята“ независимо от Божията воля и намеса (която ние понякога наричаме чудо) е една от развитите практики на сатанизма и се нарича магия. Затова практикуването ѝ винаги е било не просто осъждано от Църквата: тя е предупреждавала за ужасните последици от тази практика най-вече за практикуващия. Правела е и прави това от любов и грижа за човешката душа и запазването на изначално човешкото в нея (Божия образ и подобие). Опитвала се е да предпази човека от тази „чаровна“ отрова. Когато обаче човечеството се радва и ръкопляска на „фантазията“, боравеща с магията и създаваща хогсуъртовски селения за нейното усвояване и усъвършенстване, вече си имаме работа със сатанизъм в трета фаза. Фантазията не е нещо задължително лошо. Но фантазията не е задължително обвързана с магия.

В основата на духовно правилното възпитание и образование задължително стои познанието и умението да се отличават добро от зло, правда от лъжа и измама. Без тях науката е просто нечовешка. Тя игнорира най-съществения пласт от познанието: неговата достоверност извън сензориката на механичното човешко битие.