Кражба на смисъл
Една от най-важните съставки на възпитанието днес би трябвало да бъде: да развием у децата си умението да виждат лъжата и не само да не я приемат, но да я мразят. Децата са по природа доверчиви и естествен авторитет за тях са родителите. Няма по-голямо зло за тази доверчивост от родител, който си служи с лъжа. Обратното, честността към детето развива у него личната честност, но в съвременния свят това може да се окаже във вреда за детето. В какъв смисъл? Честността и доверието вървят ръка за ръка: доверчив е честният човек, лъжецът, пропитият с лъжа човек е било нихилист, било параноик, било „успешен“ човек. Успехът на лъжата днес се дължи в немалка степен на явление, което ще нарека „кражба на смисъл“.
Да вземем например думата „услуга“. Ако внимателно проучим повечето „услуги“ и изходим от коренния смисъл на думата, свързан със „служа“ и „слуга“, веднага ще ни порази лицемерието на нейната употреба днес. Казва се почти противоположното на това, което се има предвид – при повечето „услуги“ служи не „услужващият“, а клиентът, първо, защото той е длъжен да заплати „услугата“, второ, защото я заплаща по-скъпо, отколкото тя действително струва, и трето, защото гледната точка на „услужващия“ в почти всяка обществена и регламентирана сфера е не да услужи, както думата подсказва, а да спечели. Тоест, тук се експлоатира подсъзнателното доверие на клиента, онова прекрасно детско качество, което определя човешкостта ни в толкова по-голяма степен, колкото по-дълбоко и силно е то у нас! Това е кражба на смисъл.
В днешния свят много от думите са с откраднат смисъл. Лъжата не е обаче някаква садистична самоцел – в „нормални обстоятелства“, т.е. когато нямаме патология (а напоследък случаите на патологично лъжене – от държавни „закони“, от университетски катедри, от научни центрове с цел „политкоректност“ и избягване на „омразен език“), лъжата е най-близък съюзник на алчността. Ето ви пресен пример: новите данъци върху самолетните полети, свързани със… „спасяването на планетата от въглеродните емисии“. О времена, о думи! Ако не алчността, а „отделящите въглероден двуокис“ (каквито сме всички ние, хората) бяха причина за замърсяването на планетата, това би имало някакъв скалъпен смисъл. Но алчността, която всъщност замърсява планетата най-много (няма да изброявам корпорации и имена), иска… – парѝ! – за да се бори срещу нашето издихание. Това не е просто лицемерие, това е подигравка с мислещите хора. Еди-колко-си-стотин учени пледират за намаляване на населението на земята, понеже я … „затопляме“ с издиханието си. Това са хора с откраднато мислене, или лъжци, които се прехранват с кражба на смисъл! Ако така вървят нещата, скоро ще имаме данък „дишане“ – помнете ми думата!
Паралелно с кражбата на смисъл от множество думи, дори в определенията на „законите“ където би трябвало да цари яснота, недвусмислие и невъзможност за разтягане на локуми и свободни тълкувания (това не са закони!), протича и друг процес – на бавно, но насилствено налагане на лъжи вътре в думите, които все още са запазили смисъла си поради пределната яснота, присъща им по природа. Например, „пол“. Думата е старобългарска и означава „половина“. Половината е точно 1/2, едно от ДВЕ. Естествено, тя е непригодна за „обозначаване“ на въображаем денотат и затова политиката „разделяй и владей“ се опитва да ни наложи нови думи, с които да заличи смисъла, който не може да бъде откраднат.
Ето една от главните цели на обучението на децата по българска словесност (понятието включва не само езика и литературата, но и самата логична тъкан, дълбочина и изконна сериозност на словото, изграждаща ума) – да умеят те да вникват в коренния смисъл на думите и да изискват от себе си и от останалите около тях истинност и честност в употребата им като първо и неизменно условие за общуването с хората и институциите. Важността на това изискване е огромна – само когато доверчивостта се огради с критично изследване на лъжата и непрощаващ лъжите стремеж към истината, тогава тя е не само добродетел, присъща на честния човек – само тогава тя е неуязвима и не би допуснала с нея да се гаврят, да ѝ подменят смисъл, да ѝ крадат смисъла и да я обезсмислят. Само критичният към словото човек е способен да предпази себе си и обществото си от най-страшното състояние, в което последното може да изпадне: на взаимна лъжа, недоверие и разцепление!
14 ноември 2019 г. (5:15–5:45)
