Метафизика на сладострастието

Престъплението като сладострастие. Сексуалността като енергийно поле, вход към което е човешкият ум

Във всеки грях, във всяко престъпление има сладострастие – тъмното удоволствие от потъпкването на Божия закон, вложен в собствената ни природа. Независимо коя Божия заповед потъпква човек, тъмното удоволствие е важен елемент на преживяното и свидетелствува, че чрез греха човек се причастява от една чаша с дявола, че приема обратното на благодатта (духовната енергия на Бога, която лекува и спасява целия човек) – как да го нарека? – бесодат (духовна енергия на падналите духове, чрез която човек се сплотява с тях, която поробва човека, откъсвайки го от Извора на свободата Бога, която отваря пробойни към човешката душа и я прави податлива на нови и нови дози опиум).

Колкото по-дръзко е потъпкването на закона, колкото по-противоестествено е то, толкова по-силно е тъмното удоволствие и моториката му е повече психична, отколкото физиологична. С това си обяснявам способността на човек, „напреднал“ в падението си (просмукал духовния си организъм с постепенно усвоени, огромни дози опиум-бесодат) да получава наслаждение от деяния, които „непосветените“ (хората с по-малко усвоена бесодат) отхвърлят с отвращение. Постепенното покваряване, деградацията на половото влечение, вложено в човека за продължение на рода му, е слизане по стъпалата на бесодатта. И няма по-огромна омраза към човека и неговото естество от това да се разработва, и то на равнище закони, апология на извратената сексуалност, която не само да се защищава под вид на човешки права, но дори да се прокарва като задължително „образование“ или „ранно детско възпитание“.

Физиологически човек няма как да изпитва потребности без те да имат определени функции в рамките на биологията. Основата на приобщаването към сладострастието на бесовете е психическа. Това, което днес наричат сексуалност, е задвижвана от психиката и болезненото, зависимо от сладострастието, въображение, експлоатация на биологичните и физиологични дадености на човешкото тяло. То е изцяло плод на умствено отклонение, на нездрава психичност. Сексуализацията всъщност е психологическо явление и именно в човешкия ум протичат промените, които довеждат до „ориентацията“, или по-скоро отклонението от нормалната биологична сексуалност. Съвсем аналогични са процесите, които протичат в човешкия ум до извършването на всяко престъпление, малко или голямо. Опитите да се „мотивира“ човешкото сексуално отклонение на равнище генетика и клетъчна биология са обречени на спекулативност, недоказуемост и са излишни, тъй като нормалната сексуалност е вече детерминирана от собствената си физиологическа функционалност. Тя е даденост с определена цел. Удоволствието е цел не на биологията, в последната то е само съпътстващ стимул, който трябва да доведе до определена и то функционално-пригодна, активност: продължението на рода. Изгубването на тази цел прави сексуалността функционално импотентна и като такава, излишна от биологично гледище. В този смисъл, отклонената от биологичната си цел сексуалност е в основата си психически, а не биологически проблем. „Езотерично“ погледнато, тя е проблем на болната от грях душа, включена в енергийното поле на демоничното.

Падението винаги започва в ума-сърцето-душата. Психически, човек не би могъл да мотивира потребността от престъпление без рационална причина. Единствено т. нар. бесодат отваря в психиката „пространства“, които вече не ѝ принадлежат и затова се възприемат като ирационални. Те са ирационални единствено по законите на вложения в човека божествен Смисъл. В логическата система на злото те са напълно „рационални“, т.е. целесъобразни, тъй като целта на демона е да разруши човека, като преди това го унижи и присъедини към собственото „царство“ и „власт“. В този смисъл сексуалността е от изключително важно енергийно („Матрицата“) значение за царството и властта на злото. Допускам, че тя е оная енергийна равнина, в която човешката воля най-пълно се отдава на демонската. Освен това, бидейки свързана с човешката биология, тя може да бъде експлоатирана най-„обосновано“ от идеологии, които – както посочих – нямат никакво основание за позоваване на сексуалността в качеството ѝ на биологична даденост. Защото са антибиологични, антифизиологични и паразитни.

Злото винаги пленява волята, макар да ѝ обещава именно свобода. В корена на всички престъпления без рационални (логически) мотиви стои някаква бесодат – демонска енергия, заимствувана пряко от противоестествения свят на духовното зло. Опитите да се обясни злото, без да се вземат предвид вековните, натрупани чрез опит „данни“ на християнското богопознание и себепознание, са обречени да се колебаят между отрицанието и мистификацията; особено когато се търсят корените на престъпленията, излизащи от границите на „рационалното и мотивираното“ зло. Науката може или да отрича този опит като „ненаучен“ (т.е. необясним в собствената ѝ, ограничена от материалното система), или да разширява способностите си за разпознаване на същности извън чисто материалното и наблюдаемото, като се съобразява с опита на демоничното, който е тъй многоброен, многократен и много-засвидетелствуван, че отрицанието му е проява на „научна“ догматичност. Но да бъде разбрано „сладострастието на престъплението“ може само ако свържем същността на злото с неговия първоизточник – падналия дух. Тъмното удоволствие е проекция на енергия от духовния свят през медиума на телесното.

(29 октомври –13 ноември 2019)