Защо (кому) е нужно “сексуално образование” на деца от 0 до 10 г.?

ЗАЩО Е НУЖНО “СЕКСУАЛНО ОБРАЗОВАНИЕ” ЗА ДЕЦА ОТ 0 до 10 Г.?

Намерих този въпрос на стената на някой от приятелите ми във Фейсбук. Аз по-скоро бих формулирал въпроса не със “защо”, а с “кому” – кому е нужно такова “образование”? Ето моят отговор:

А. Опростено: терминологичното приравняване на “сексуалността” у детето със сексуалността на полово зрелия човек 1) дава основания децата да се “подготвят” за “тази тъй важна страна на личността си” и 2) създава предпоставка да се изискват “равни права” за сексуални отношения, при взаимно съгласие, между възрастен и дете. Ето как от една фалшива употреба на термин се стига до много сериозни последствия – детската сексуалност съществува също толкова, колкото и дишането на нероденото дете в майчината утроба. Двете са заложени като потенция, но между “дишане в утробата” и дишане извън утробата не може да стои знак за равенство. Същото се отнася и до “детската сексуалност”. Злоупотребата с термин за кой ли път става основа на псевдонаучни дисциплини, чрез които лица и организации печелят средства!

Б. Малко по-разгърнато:

1. При използването на един и същ термин за полово незряло дете и за полово зрели индивиди се създава илюзията, че се говори за едно и също нещо (сексуалност); тя, от своя страна, създава предпоставката да се говори и за еднакви “сексуални права” на деца и възрастни. Една от последиците тук е, че половата функция на половите органи (собствено: размножението), се “изолира” (напълно произволно и неоправдано) от удоволствието, което не е и не може да бъде биологична функция. Впоследствие, “сексуалността”, на ранен етап на теоретизацията си, престава да бъде свързана с размножението; на по-късен – етапа на идеологизацията ѝ, който вече се състоява, тя се противопоставя на биологичните функции на половите органи. При това противопоставяне постепенно се “де-нормализира” естественото полово влечение между мъж и жена (хетеросексуалност); в определени обстоятелства на тоталитарна “необходимост”, хетеросексуалността и забременяването могат да бъдат дори криминализирани (и “регулирани” чрез принудителни стерилизация или аборт – това вече е ставало в историята). Ето един пресен пример докъде е стигнала псевдонаучната “сексология”:
   
   „Аз страдам от хетеросексуалност: това сериозно ли е докторе? Да, отговарят двама лекари от сайта Inrocks…“. „Лечението, ако има такова е дълго. Трябва да започне веднага“. Двама лекари, Жулиет Друар и Тамар, обясняват защо те организират семинар в Париж с обещаваща полезност: „Да излезем от хетеросексуалността“. Тяхната констатация е: „Човек не се ражда хетеросексуален, той става такъв“. Темите на конференцията могат да се открият на неизвестния сайт: Les Inrocks. Източник: „Атлантико“ от 24 септември 2019 г. , Франция. (Цитатът е взет от стената на Боян Чуков)

1. След терминологичното приравняване на “сексуалността” на детето (а то е възможно единствено при “изключване” на размножителната функция на половите органи и превръщането им в “органи на удоволствието”) и сексуалността на зрелия индивид би могла да се прокара идеята за “равни права” на сексуални отношения между възрастен и дете (от 0 до 4 г. – дори тук вече е въведено понятието “ранна детска сексуалност”). Не е нужно да споменавам, че подобни “права” и “сексуалност” са в пълен разрез с биологичните факти и естествения, вроден усет у всеки нормален човек за сексуалната неприкосновеност на детето до зрелостта му и престъпността на нарушаването ѝ. Все едно да се говори за “детското дишане в майчината утроба”: на даден етап от детското развитие детето просто няма полов живот (както няма дишане в същия смисъл, който имаме при роденото дете). Първият вик на новороденото – това е първата менструация или полюция на детето, чието полово развитие навлиза в НОВ етап. Но човекът не е просто животно и размножаването не може да започне от люлката, нито от първата менструация или полюция. За съзряването на ЛИЧНОСТТА до степен, необходима за поемането на отговорност за даряване на нов живот е нужно много повече от биологични дадености .
2. Всичко това дава пълни основания на съчинената дисциплина “сексуално образование” за деца да се гледа не просто с подозрение – то дава основание за подозрения в предумишлено посегателство върху детската невинност и възпитание, върху самата психофизическа същност на детството и детето. Приравняването на детската “сексуалност” и половата сексуалност на зрелия човек е вече първа стъпка към узаконяването на педофилията (или по-точно педосексуалността, която може да е просто опипване на дете със сексуални намерения и да стигне до проникващ коитус с дете, поради което няма нищо общо с “филия”, т.е. любов към децата, но е сводима към похотливост и сладострастие). “Детска сексуалност” е понятие с обратен смисъл на “детско възпитание”. Възпитанието е насочено към изграждането на волева личност, която може да се бори съзнателно с нравствените си недостатъци. “Сексуалното възпитание” е обратното на нравственото възпитание, което също дава сексуални познания, но градивни, предпазващи, ненавлизащи в порнографски подробности, които шокират и нанасят неизгладими травми върху детската душа – и най-вече създават предпоставки у дете, чиято “сексуалност е развита в ранното детство” да се превърне в педофил и ловец на чужди деца. За последното има огромен брой свидетелства в специализираната литература по психология и криминология на педофилията и хищниците на деца.