Небесносиня свобода
НЕБЕСНОСИНЯ СВОБОДА
Колкото по-малко се нуждае човек от каквото и да било, толкова по-близо е до истинската свобода. В старобългарските си корени думата “нужда” означава и “принуда”, “робство”, закрепостеност, окованост. Щастливо е детството, защото е без нужди, ала още по-голяма е свободата му, когато детската душа е лишена от страсти, амбиции, желания, капризи и пр. “Ако не станете като децата, няма да влезете в Царството небесно” говори именно за тези “липсващи принуди” на страстите и добре култивираните ни от “културната среда” лепкави желания — наричани често “права” и “свободи”, — които правят “зрелия” човек не просто несвободен, а често и поробен.
В някакъв парадоксален смисъл, духовната зрялост е качество на детството, а духовната тъпота — на тъй наречената зрялост. Модата на разкъсаните панталони патологично отразява душевно състояние; външността на човека — косите му, кожата му, лицето му, говорят на своеобразен език за вътрешната му свобода или несвобода. Безразличието към мнението на обществото е само привидна свобода, защото всъщност истинското безразличие към чуждото мнение никога не е безразличие към собствените красота и достойнство — последните просто не се нуждаят от печата на общественото одобрение, но неизбежно се нуждаят от вътрешната свобода от грозота, пошлост, душевен хаос, мисловен безпорядък и безразборен вкус. Вътрешният ни човек не е всеядна свиня. Стане ли такава, той също може би е постигнал свободата от общественото мнение, но това е свинска, а не човешка свобода.
За да се доближим до истинската свобода, ние се нуждаем от връщане към истинските закони на собственото естество — ако бихме ги приложили в тяхната максималност, то ние бихме се нуждаели единствено от Бога и бихме били наистина като криновете полски и птиците небесни; или като небето на детството. Аз мисля, че едва ли има човек, който не копнее нейде в дълбоките дълбочини на душата си именно за тази небесносиня свобода. Мислите си посвещавам на всички вас, които тайно я жадувате — бъдете благословени да я постигнете поне мъничко!
(Дневник, 9 септември 2019 г.)
