Песен за жената

ПЕСЕН ЗА ЖЕНАТА

Не тая, що във вихъра на оргии
на сладострастен пир в калта
дарява похотни възторзи
на гмеж от роби на страстта.
Не тая, що в угода на Ваала
се гаври с женската си чистота
и на търга червен продала е
невярната си красота.
Не тая, що се е гиздѝла
с отнетото от нас сребро
и вероломно се глумила
над всяка честност и добро.

Възпявам таз, що страшен кръст
на плещите си кротко взе,
и с нас по трънения път
с покорна доброта пое.
Възпявам таз, що окриляваше
за подвиг доблестни мъже,
на смъртен бой що благославяше
последните си синове.
Възпявам таз, що и сред свинства бясни,
в вертепите на зло и смрад
на майчинството образа прекрасен
опази от всеобщия разврат
що и в отчаяно страдание,
с децата си се приютяваше
в затвори каменни, землянки,
в пустош и урви оцеляваше.

Тебе възпявам, пея теб без отдих –
сестрица… дружка… майка и жена!
Теб мила, чиста, свята, родна
до гроба вярна теб една!
Задавен в сладостна тревога,
облян в сълзи, пред тебе падам
и твойте изранени ноги
целувам с вяра
и отрада!

Сергей Бехтеев, 1923 г.
Превод от руски, П. Хинов (24 авг. 2019 г.)