Пластмасовият нов свят
Живеем в свят, задушаващ се от собствената си пластмаса.
Онова, от което правим домовете си и вещите вътре в тях, в огромна степен отразява нас и отношенията помежду ни. Но пластмасата е нещо много повече от суровина за вещите ни.
Какво е пластмасата? – Изкуствено синтезирано вещество. Какво я отличава от металното, стъкленото или дървеното ѝ съответствие, освен произходът ѝ? – Цената на получаването ѝ. Но и лекотата на изхвърлянето ѝ. Да сте виждали дървена, стъклена или метална чаша за еднократна употреба? Естественият материал притежава естествени достойнства. Изкуственият – изкуствени.
Лесно скалъпен – лесно придобит – лесно използваем – лесен за изхвърляне.
А не са ли станали и човешките ни качества, отношения и ценности – пластмасови?
Пластмасата е вечният символ на консуматорството, на стремежа към високоскоростен живот и взаимоотношения. Тя е символ и на страховитото замърсяване на околната среда. Ако човек обаче задълбочи мислите си – пластмасата е създадена от начин на мислене, който не би се спрял да създаде «ново поколение» пластмаса, ако старата бъде някак си забранена като… екологично вредна. Не, не човешки, а екологично вредна. Екологията е всичко, какво тук значи някакъв си човек? Точно този начин на мислене е създал пластмасата.
Примери, колкото щете.
Вземете несъвместимия с до-пластмасовата епоха «секс за една нощ». Ами че това е типична пластмаса? Човек за еднократна употреба – за начесване на «съкровен» (а вече и парадно-откровен) гъдел. Намираш човек – взаимно се начесвате – и bye-bye. Човек за човека е … пластмасова чашка за еднократна употреба. Не, не за да пиеш от нея – не като ония случайни срещи, в които човешкото слово се среща с друго човешко слово. Тази чашка е за употреба доста под равнището на ума и словото.
Снощи говорихме с приятели, че съвременният (градски) човек прекарва по-голямата част от времето си в състояние на хипноза. Отнемете му «умния» телефон, електронните игри, лековатите шоупредавания, манипулиращите го по всяко време «новини», тресящия се от лъжи обществен свят – какво ще му остане? Струва си да опитаме. Да останем само човеци, облечени в човешки дрехи, без никаква пластмаса по нас и вътре в нас. Без намерения да употребяваме другия човек. Напротив, да му предложим ние нещичко от себе си – каквото Бог ни е дал: ако умеем да пеем, песен да му изпеем, ако сме сръчни, дървено конче за детето му да му издяламе, или нещо още по-дребно. Но истинско. Без пластмаса. Да опитаме един ден да не докоснем никаква пластмаса, дори да останем малко гладни, т.е. с незадоволени пластмасови навици. Някой смелчага може дори да изключи телевизора за седмица, че и за месец. Да почне да чете книги – отначало нещо «пластмасово», за еднократен прочит – такива са повечето книги в наше време: образ и подобие на пластмасовото мислене и култура. А когато набере повечко смелост, и нещо по-задълбочено, нещо желязно, дървено, кристално, дори елмазно – от книгите, които не се изхвърлят след «употреба». От книгите, които даже не стават за употреба.
Тогава, лека-полека, ще усетим оная неизкоренима радост на докосването до истински неща и до истински хора – които не се купуват, не се продават, и за еднократна употреба не стават.
За завръщането към тая радост създадох, или по-скоро се опитвам да възвърна, Старата школа. Сърдечен поздрав от миналото!
