Моята платформа за образование

Новитѣ образователни технологии и методики не внасятъ повече знания, а повече игра въ учебния процесъ. Знанията се придобиватъ по простичката и дълговѣчна формула: трудъ+врѣме. А когато къмъ нея се добавятъ и талантитѣ, тя дава постиженията, успѣхитѣ и вѫтрѣшното удовлетворение отѣ тѣхъ. Технологията не може да «компресира» врѣмето, нито да замѣни личния трудъ, а още по-малко – талантитѣ. Защото всѫщность образованието не е дори трупане на знания, а усъвършенствуване на душата и ума, които си служатъ съ тѣзи знания. Външнитѣ екипировки на образованието овъншниха самия човѣкъ спрѣмо него си; затова и «тестоветѣ» замѣниха творческата проява на знания, цѣлостното измѣстване на сѫщината къмъ «сертификати» и такси уби любознанието и прокуди талантитѣ отъ «системата», а задължителностьта на цѣлия тоя експериментъ постави обществото ни прѣдъ невиждана дотукъ криза на знанието и духовно-умственото творчество. Възможностьта за спасяване на образованието ни не е нито «реформа», нито нѣкакъвъ чисто външенъ, технически upgrade, а връщане къмъ човѣчностьта въ отношенията учитель-ученикъ и къмъ естественото, човѣшко, съзнателно, съзидателно, упорито, вдъхновено отъ жажда за самоусъвършенствуване умствено и духовно трудолюбие, което е основа на всичко постигнато отъ човѣчеството прѣзъ вѣковетѣ.