Родителски дневник
Той е най-странният дневник, който някога можете да прочетете. И ако не знаете «кода» му, невъзможно е да разберете записаното в него.
Родителският дневник се състои от дати и цифри. Нищо повече. За повече, тези родители не са имали време. Родителският дневник не е като другите дневници – обичайният дневник се пише, когато имаш време; родителският дневник пък се пише, когато нямаш време. Затова в него има не думи, а цифри.
Погледнете, ето една страница от този дневник:
Това са записки на една майка, а понякога и на един татко, от дните, в които децата им са боледували. Отначало едно, после две, после три. Дневникът е ставал нощник, когато те са се будели и бдяли, за да записват пътя на болестта по огнените рози, в които тя е цъфтяла върху детското челце, върху детските бузки. Цифри на болката, на безсънието, на тайните и явни родителски молитви, страница след страница, лист след лист, тетрадка след тетрадка… цифри по-убедителни от всяка дума!
Помня една от първите страници на нашия родителски дневник – болницата в Хуанци, когато жена ми лежеше за да задържи първия плод на любовта ни, нашия малък, талантлив художник! С кръв и болка започна тоя дневник. Веднага отидохме на преглед. Тя трябваше да остане да спи в тази болница, в този непознат град, където аз бях учител (Нанхай, Фошан, Китай), а тя бе дошла заради нас двамата от друг град. И понеже беше сама, аз всяка вечер ходех, след училище, да бъдем заедно. Лекарката ми предложи нещо неочаквано, понеже видя огромното ми безпокойство – да остана да спя в стаята при жена ми, при все, че беше женско отделение и имаше и друга жена. Правилата в Китай отстъпват пред човечността и това ми се случваше не веднаж или дваж. Донесоха ми пейка – не мога да го нарека легло! – на която едвам дремвах няколко часа и после отивах на «училище», а вечерта – отново. Тогава за пръв път усетих сладостта да живееш за другиго, да пренебрегнеш всяко неудобство, за да утешаваш и укрепяваш най-близкия. Подир няколко дни я изписаха – детето ни бе вън от опасност. Но тези първи страници на нашия родителски дневник остават незабравими.
Всеки път, когато разгръщам тези старателни записки на Лили, аз си представям другите, ненаписаните цифри от моето детство. И въпреки, че не мога да разгадая техния родителски дневник, със сърцето си, с един дълбок туптеж, който ни свързва в едно семейство, в един род, в един народ – аз все още следвам съкровената пътека на тайния родителски дневник. Тази пътека ме води към други родителски дневници. И когато достигна края на един, намирам началото на друг. И всички те – заедно, с най-чисти подбуди – откриват пред очите ми това, което наричаме – България!
