И тоя ден отмина…
Изтръпнал наблюдавам нощем
как устремно мигът се свлича,
след миг, недообикнат още,
по сипея, живот наричан.
Заспивам и усещам как
след някакъв въртоп несвестен,
и тоя ден изчезна в мрака,
сбогувайки се с мен за сетно!
И спомен от далечна пролет,
като от стих недоизречен
през струите на бесен полет
все по-назад долавям вече…
(Севлиево, нощта срещу 25 март 2019 г.)
