МИСЛИ ЗА СѢМЕЙСТВОТО
«Сѣмейство» е дума, кореняща се въ словото «сѣме», което на старобългарски често се употрѣбява въ значението «потомство». По своето значение и смисъль сѣмейството е съюзъ, призванъ да ражда потомство, дѣца. Коя жена би се съгласила да се омѫжи за импотентенъ или безплоденъ мѫжь? Или за скопецъ? Безплодието на сѣмейството не разрушава значението и смисъла на думата, напротивъ – усилва го именно защото прѣдполага плодовитость като основа на сѣмейството. Безплодието не се възприема като норма или здраве, а като изпитание, болка и болѣсть, за които човѣчеството упорито търси лѣкъ. Когато двама млади мѫжь и жена встѫпватъ въ бракъ, тѣ естествено очакватъ плодоветѣ на сѣмейството – дѣцата. Въ противенъ случай за какво имъ е да създаватъ сѣмейство, особено сега, когато «любовьта е свободна»? Въ този контекстъ, смайваща е борбата да се докаже, че може да сѫществува «еднополово сѣмейство»! Това унищожава въ коренъ самия смисъль на сѣмейството (именно защото «любовьта е свободна») – ако би могло да има бракъ между евнуси, той би билъ най-яркото доказателство за това мое твърдение. Да съчетаешъ двѣ нѣща, които по своята природа не могатъ да родятъ своето подобие – не е ли това противоприродно, противоестествено? Това само по себе си убива не нормата, не «стереотипа», не «идеята за сѣмейство» – то убива самото сѣмейство. Защо ли? Защото не може да сѫществува държава тамъ, кѫдѣто единъ законъ е въ диаметрално противоречие съ другъ. Не може да искаме да прѣодолѣемъ демографската криза, а да твърдимъ, че «сѣмейството» е нѣщо, което дори по естеството си не е задължително да може да ражда дѣца. Въ самото ни законодателство безплодието е основание за разводъ, което дава ясна прѣдстава за законностьта на дѣтераждането и за сѣмейството като негово ядро, прибѣжище и клетка. И ако единъ законъ е въ прѣко противоречие съ другъ – единъ отъ двата губи сила. Погледнато по сѫщество, узаконяването на «новъ смисъль» на думата «сѣмейство» е узаконяване на демографската катастрофа въ България. Не може съ дѣсната рѫка да палимъ огънь, а съ лѣвата да сипваме въ огъня вода – налудно е! Цѣлиятъ споръ за «човѣшки права» е рѣшенъ въ коренъ отъ Природата. Естественото законодателство е противъ човѣшката намѣса въ коренни живородни клетки на обществото ни като «сѣмейството». Всѣки, който посѣга на българското (и човѣшкото сѣмейство) съ това се обявява противъ правото на единъ народъ да сѫществува. Тоесть, способствува за извършването на прикритъ геноцидъ.
Генетично погледнато, съчетаването на генитѣ между двѣ човѣшки сѫщества, онова дълбоко прѣплитане на тѣхнитѣ личности на биологично до духовно равнище, става именно при зачеването на дѣте, което е невъзможно при противоестественото «сѣмейство». Най-малкото половината (думата, отъ която идва и «полъ»!) отъ потомството на такова «сѣмейство» е генетично чужда на другия родитель. При осиновяването пъкъ тази чуждость е 100%. Остава неясното «духовно родство», което може да го има, но може и да се загуби. Ясно е, че за «продължаване на рода» (genus) не може дори да се мисли. Но и отъ духовна гледна точка «роденитѣ» въ еднополовъ бракъ дѣца сѫ дискриминирани съ това, че нѣматъ възможностьта да израстнатъ подъ грижитѣ и на ДВАМАТА си естествени родители (единиятъ е «взетъ назаемъ», или и двамата са лишени отъ естественитѣ си права). По самото опрѣдѣление на «еднополовъ бракъ» тази дискриминация се узаконява и това право на дѣтето на двама истински, естествени родители, се отнема. Но тази дискриминация продължава и въ възпитанието, което по казанитѣ горѣ причини нѣма какъ да е естествено. И мъглявата дума «любовь» тукъ може да бѫде единствено емоционално оправдание на нѣщо незаконно по самото си естество.
Нека подходимъ къмъ проблема – чисто идеологическия и политически проблемъ на «еднополовитѣ бракове» – именно като българи, желаещи продължението на българския народъ, езикъ, култура и история. Имаме ли алтернатива? Не. Нѣмаме дори нужда отъ алтернатива. Въ хилядолѣтната ни история подобие на такава «алтернатива» (съ лъжовното име толерантность) не е сѫществувало. Затова сме просѫществували и до днесь.
(8 януари 2019 г.)