Нашата стара липа
Старата улица.
Старата къща.
Нашата стара липа!
От стройна мома
до корава старица
пред старата дядова къща
тя бдяла и чакала
кога ще се върна
под покрива тъжен и роден.
Четирсет години
откак я познавам —
над прага ни клони склонила!
И още четирсет
с любов бих я гледал
и няма да ми отмилее!
И моля се Богу
все там да си бъде
на старата улица
в стария град
пред старата дядова къща!
И нявга на внуците
моите внуци
да сочат дървото,
оцеляло по чудо
от някаква древна
и свидна България,
там гдето преди векове
след късни игри
под звездно небе
през някакво детство забравено
покойният дядо
прибирал се в къща
съборена толкоз
отдавна…
(23 декември 2018 г.)
