На «Вие»

Има хора, с които мислено разговарям на «Вие» даже когато помежду си си говорим на «ти». Такива едни хора – деликатни, раними, тихи, дълбоки, свидни на душата ми, които се боя да доближа със словото си. Настроението, което такъв човек поражда в душата ми, е калиграфско – на върха на четката. Ако я потопя твърде дълбоко в туша, ще капне тежко и ще омърси белия лист … с твърде много «ти». Ако едва докосна туша – с твърде много «Вие» – листът не ще почувства мекотата на четката или сухотата ѝ ще го одраска. Има такива хора – с тях ме свързва трепетът на красивата им далечност.