Сиромашко лято

Облак рухо разповил
над задрямалия кър
сред харман от синя свила
като белогрив айгър.

Сиромашко, свидно лято!
Малките пастири пеят,
лястовички, сетно ято
в южни далнини се реят.

А сърцето – тъжно свило
в гняздото си болно птиче…
и детето закъсняло
търси грейнало кокиче.

Ала пролетта отдавна
е отминала и само
врабчо във полето равно
в глъхнал синор е задрямал,
сладък сън е засънувал —
сиромашко, сито лято
над угaрите вършее,
с грива вее зрънца злати
из браздиците познати
насъбраното пилее,
с криле вее, зрънца мята
и годините лелее…

199…