Инфантилизацията
Инфантилизацията е свързана и до голѣма степень причинена отъ сексуализацията (въ тѣсенъ и широкъ смисълъ – издигането на удоволствието въ принципъ). Широкото сексуализиране на съзнанието, прѣвръщането на телесната връзка между мѫжа и жената отъ съзидателно дѣйствие въ своеволна игра всѫщностъ олѣкотява до нищожность най-великиятъ актъ на сътворение въ сътворения вече свѣтъ: създаването на новъ човѣкъ. Сексуализацията е начало на дехуманизацията на човѣка чрѣзъ приемането на «играта на животъ» за принципъ. Сексуализацията е начало на хиляди проблѣми, които човѣчеството не е познавало прѣди. Много отъ така нарѣченитѣ «прѣдизвикателства» на новото врѣме не сѫ нѣщо, съ което можемъ да се гордѣемъ, а напротивъ – тѣ сѫ просто срамни болѣсти, за които сме изгубили срамъ и поради безсрамието си сме нарекли «здраве». Отъ наука за живота, науката за репродуктивното знание се е прѣвърнала въ клошаръ на удоволствия, на които нещастниятъ «новъ човѣкъ» не само се учи, но дори е «длъженъ» да извлича и отъ клоаката на собственото си развратено (т.е. шизофренирало) въображение. «Наука въ името на удоволствието», заедно съ «философия въ името на удоволствието» сѫ разплодникъ на инфантилни хора – хора, не искащи да знаятъ какво всѫщностъ причиняватъ на свѣта чрѣзъ нагонитѣ си. Наука, развиваща у човѣка това, което го смъква до подчовѣкъ – до нѣщо по-долно и отъ животинскитѣ видове, отъ които сѫщата тази наука го е нарочила, че е произлѣзълъ.
Изчезва цѣлостното мислене (цѣломѫдрие), изчезва цѣльта, изчезва непрестанното бдене надъ ума въ името на по-високата честь.
Боя се, че ако инфантилизацията продължи по пѫтя на съсипването на класическитѣ култури и наслѣденитѣ отъ тѣхъ езици, педофилизацията и варваризацията на свѣта е неизбѣжна. Най-голѣмата бѣда на всѣка «култура на удоволствията» е самата тя. Първото провъзгласяне на удоволствието за принципъ е началото на края. Но най-дебелата черупка на тази цивилизация е «прагматиката» – това работи. О да, работи. И ще работи до пълната деконструкция на човѣшкия свѣтъ чрѣзъ деконструкцията на всичко, постигнато отъ човѣка въ свѣта на изкуствата, духовнитѣ знания, словесната култура и осъзнаването на човѣка като часть отъ по-висшъ Замисълъ.
(Вторникъ, 02 януари 2018 г.)
