Дневникъ (фрагменти) №1
* * *
Струва ми се, че нѣма «творческа мѫка» равна на тая: да се мѫчишъ да кажешъ чрѣзъ произведенията си нѣщо, когато вече нѣма какво да кажешъ. Особено силна е мѫката, когато за казаното нищо не получишъ достатъченъ брой лайкове. Ако пѫкъ ги получавашъ и когато казвашъ нищо, тогава и казаното нищо не прѣчи на «творческото удовлетворение».
* * *
КРАТКА ИСТОРИЯ НА СВѢТА
«Азъ съмъ Великанъ — каза Малечко-Палечко, когато основа царството си. — Всѣки, който твърди обратното, ще бѫде наказанъ съ смърть.» Тъй бѣ основано царството на гордитѣ великани. Слѣдъ много години думата «великанъ» вече значеше обратното на великанъ. Но кой го бѣше еня?
* * *
Не казвай на огъня, че гори. Той ще те изгори, за да ти докаже обратното.
* * *
ИСТОРИЯТА ПѢЕ ПОГРЕБАЛНА ПѢСЕНЬ надъ умовѣтѣ, изгубили историческата си паметь. Плачатъ дѣдитѣ ни надъ умовѣтѣ, счели паметьта за ненужно бреме…
* * *
ЕДНА МНОГО ГОЛѢМА часть на «модерното изкуство» може основателно да се нарѣче «магическа клоака»: въ нея присѫства омагьосването (т.е. откѫсването на човѣка отъ истината) и потапянето въ клоаката на Егото (творческото и асоциираното съ него чрѣзъ «цѣнителство» собствено его). Гадно е, но приятно.
