Закостеняло
Много обичам думата «закостенял». Има нещо зряло и устойчиво в нея. Не е като «обезкостен» (т.е. готов за нечия трапеза.) Или като «с извадена костилка».
И изобщо, ние «закостенелите» се оказваме «костелив орех», който може да бъде строшен, но не и моделиран за удобна употреба. Езикът, връщан отново и отново към корените си, е велико откровение. Защо, например, общоупотребителен израз е «закоравял престъпник», а «закостенял» е етикетче за идеологически противник? Защото «костите» са нещо необходимо за съществуването, докато «коравостта» не винаги служи на правдата.
Друга любима нарочена дума ми е «разкрепостен», която е «антифеодална» (нещо като освободен от крепостничество). В днешния «обезкостен» свят тя идва повече като «освободен от крепост». Ех, сбъднатата мечта на Лала Шахин пред стените на Сердика! Но българският не е захарно петленце – защо да е лошо да сме «окрепостени», «вкрепостени»? Крепило на държавата е крепостта, крепката крепост, а не закрепостеността към идеи, рушащи крепостите на умовете.
Още една: «назадничав». Чудесно! Ако посоката е към пропастта, да си назадничав е спасително, замисляли ли сте се? И какво по-хубаво от това да си назадничав, когато настъпва старостта?
«Консервативен». Запазващ, опазващ, сдържащ връзката минало-настояще-бъдеще. Ами че самата Природа е консервативна – за да си вземеш от нея «революционна промяна», е нужно да я изнасилиш. Природата не е по революциите, по внезапните «качествени скокове». В Природата такива са бурите, разрушителните бедствия – те са не друго, а опит да се върне тя към спокойствието и равновесието. Т.е. към «консерватизма».
Изобщо, мисля, че е полезно да режем кубчетата на идеологичното мислене, за да гледаме какво има вътре и съответствува ли то на шареното сладкодумие на етикетчетата отвън.
