Старата ограда на Севлиевската гимназия

Предишната ограда на гимназията
ме следва и до днес в неясен спомен,
минавам ли край новата – зелената,
оплетена от хладни железа.
А старата бе с тухли неизмазани,
на всеки пет-шест разкрача – с «око»,
на още пет-шест – с четири колонки –
на храм прозорци, гледащи света,
и – помните ли? – над «окото» с вежда
подигната към нашето небе.
Покрита бе с циментов праг-пътека,
и често пъти, въпреки забраната
на баба, аз се качвах върху нея
и я обхождах предпазливо и с любов –
оградата на старата гимназия.

И често пъти, мина ли случайно
покрай решетките на новата, аз страдам…
Защото всичко в тоя роден град
е станало отдавна част от мене
и щом изчезне нещо, сякаш част
от тялото ми някой ампутира –
оградата я няма, но в душата ми,
като на детството отсечената сянка,
тя продължава още да боли
на празното си място.

Севлиево, 24 март 2018 г.