Четирикнижие за жени
Общественият нравствен упадък, разстройването на човешките нрави и пътят за преодоляването му, разглеждан от различните духовни култури:
Древен Китай: „За да се оправи човешкият свят, трябва отначало да се изправят човешките нрави; за да се изправят човешките нрави, трябва да се започне с изправяне на отношенията между мъжа и жената [семейството], а за да се изправят те, трябва да се започне с високо ценене на женската добродетелност.” („Четирикнижие за жени”, предговор: 古人云：正天下首正人倫，正人倫首正夫婦，正夫婦首重女德)
Християнският Изток (първата половина на 7 в.): „Добрият Господ и в това проявява Своя велик промисъл за нас, че похотливостта на женския пол удържа чрез свян като с юзда; понеже ако жените сами пристъпваха към мъжете, то никой не би могъл да се спаси.” („Лествица” от преп. Йоан Синайски, 15:42)
В дореволюционна Русия също има подобна книга с възвишени примери на добродетелност, съставена за момичета в помощ на домашното им възпитание. В предговора й се обяснява защо книгата е предназначена за момичета, а не изобщо за деца. Нямайки книгата пред очи, привеждам общата мисъл на автора: от древни времена семейството е брънката, която е съединявала ведно обществото, а както се знае, майката е тази, която възпитава децата, тъй като бащата се грижи за препитанието и външното благоустройване на семейния живот. Майката е закърмяла с добродетели (или напротив) бъдещите членове на обществото и така именно майките са оформяли лика на едно общество. Идеята на сборника е, че ако мъничките момиченца бъдат възпитани като добродетелни жени, то от това би имала полза цялата държава.
Всички тези мисли ми напомниха факта, че в живота на Хитлер е имало една единствена „икона” – портретът на майка му, който фюрерът е държал винаги при себе си и е пазел дори до сетния си дъх. И в най-безчовечното сърце майката е сияела като свещица в черна нощ. Във всички култури, във всички цивилизации и общества майката е била на почит и дори образът на майчинството е бил увенчаван със сиянието на свещена неприкосновеност.
Всичко това се роди в сърцето ми от мисълта, прочетена в този предговор. Зачетох се в книгата, която купих тая седмица ( 《繪圖女四書白話解》„Илюстровано Четирикнижие за жени с обяснения на съвременен китайски език” – Четирикнижието е древен канонически сборник, върху чиято основа векове наред е възпитавано всяко китайско дете и чието историческо влияние дори и днес трудно може да бъде преувеличено; т. нар. Четирикнижие за жени е съставено сравнително късно – през последната династия Цин) и бях впечатлен от съзвучието и дълбочината на мисли, изразени в толкова различни култури. Въпреки неприязънта, с която днес се гледа на „готовите рецепти“ и външно-наденатата „морализаторска” черупка — стига човек да се реши да я разтвори — в книгата всеки може да намери за себе си бисери с огромна стойност. Книгата е част от поредицата „Женско образование и възпитание”, която (засега, предполагам) включва четири тома и стана поредният повод за възхищението ми от китайското книгоиздаване и за надеждата ми, че не всичко от традиционната китайска култура е на път да бъде изгубено във все по-пошлото и безформено потребителство.
Корицата е оформена, бих казал, с женска нежност: тоналността на цветовете е мека, спокойна, дори далечна, цветовете са неярки, преливни, преобладава бледността, старинен лъх, поглед, отправен отвъд времето и пространството. Две жени с изящни одеяния са седнали край дърво, недалеч от малък водопад, опрени са върху огромен плосък камък. Върху камъка има хартия, калиграфска четка и мастилница. Едната жена държи четка за писане, другата свири на флейта.
