Нежреческо
На една «жрица на любовта»
Когато някой, с лекомислено сърце,
реши да вкуси смърт
той не разбира ни живота, ни смъртта…
А ти, която с толкова мъже
нощ подир нощ, без никаква любов
«правиш любов» –
разбираш ли какво е любовта?
Навярно под покрова на смъртта
която тоя свят с «любов» дарява всекиму
в ония звездни дълбини
на уморената душа
младенчески невежа
спи и твоята любов?
Душата, шизофренно отделена,
от тялото – като лъча без слънце,
жадува за смъртта неутолимо,
ала, отдавна примирена със «живота»,
ти служиш жречески
на ненаситната до ужас мъжка похот –
и всичко в пошлия ѝ кръговрат
намира своето «достойно място».
Едничък лудият*,
под кучешкото слънце,
захапало безсилно хоризонта,
седи, ала не пита вече,
само плаче…
(П. Хинов, 2017)
–––––
* Той е безстрашният луд
преодолял страха да бъде девствен
всред давещ се във тиня
хохотещ сред лайната свят…
(бел. авт. – 10 март 2018)
