Капчуци

Сякаш зърна от слънце
по покрива рони небото –
дето е паднало зрънце
човки небесни го зобат,
по керемидите тропат.
Звън керемидите ронят,
плочника звънко подпява,
белите покриви таят,
с нежност попива шуртежа
снежната родна земя,
омекнали пазви размята
зърно небесно да внеме;
лишей разпукват стъблата
лъг от мраза се съвзема.
Падат зърна от слънце –
нива е цяла България;
пеят капчуците-звъ̀нци –
българи,
българи,
време е!

(с. Богатово, 3 март 2018 г.)