Доброто не гъделичка…
Повечето коментари по повод «веселия» Хелоуин стряскащо ми казват: не търси християнството сред тях; то си отиде от тези земи. Езикът, на който «празникът на озъбените тикви» се рекламира, също вече не прилича на българския език само от преди 30-тина години. Най-страшна е обаче загубата на усета за това докъде можеш да «хапеш себе си» така, че да не изглозгаш собственото си лице. Абсурдът победи – веселбата се яви като сатаноявление – озъбена маска на смъртта, нахлузена върху лицето на дете. Някогашните съветски клубове на воюващите атеисти има от какво да се поучат.
Мисля, че след това българите нямат право да се оплакват, че живеят в «най-абсурдната държава на света». Абсурдът е част от нейната «модерна култура». Късно е за ампутация, пък и операционната маса вече е заприличала на тресящия се от погребална музика Титаник… Но хубавото е, че и луната все пак залязва, така че пистите за полети на вещици все някой ден ще се окажат неизползваеми. И тогава може би те ще обраснат със слънчеви цветя и по тях пак ще играят децата на Слънцето – със слънчеви лица, по които няма да има дори сянка от кръв или татуирани черепи…
А дотогава… «Какво толкова? Стига с тая сериозност!» – Животът е игра. Игра на живот.
Доброто не гъделичка тъй сладострастно, както закачливото пръстче на злото… Защото доброто изобщо не гъделичка.
(Дневник, 28 октомври 2017)
