Аз попитах ясена…
Аз попитах ясена
де ми е любимата,
не отвърна ясенът,
клатейки глава.
Питах аз тополата
де ми е любимата
тя пък ме обсипа
с есенни листа.
Аз попитах есента
де ми е любимата
есента отвърна ми
със проливен дъжд.
Заразпитвах и дъжда
де ми е любимата
дълго той сълзици ля
по прозореца.
Аз попитах месеца
де ми е любимата
той пък скри се в облака
нищо не отвърна.
Аз попитах облака
де ми е любимата
разтопи се облакът
в синьото небе.
Друже мой единствени
де ми е любимата
ти кажи ми, де се скри,
де е тя, кажи?
Рече ми приятелят
верен мой и искрен:
„Имаше любима ти
имаше любима ти
имаше любима, но
ми стана тя жена!“
Ясена попитах
питах и тополата
питах есента…
Превод от руски език: Петко Т. Хинов
