Чуй как самотата пее
Небето чернее
Самотата пак реже
И сърцето на някой
пак започна да страда
Любовта е далече
И забравих лицето й вече
Но и тъй все ще се живее
Припев:
Чуй как самотата пее
тихичко
жестоко,
а гласът й е тъй безчовечен,
че сълзите потичат в поток…
Кой е казал
че без радост човек не живее
като че радостта,
щом решиш сам — и тя ще изгрее?
Но ще дойде ли
този когото не можах да намеря?
Аз чия ли съм,
кой ли само мен принадлежи?
Чуй как самотата пее
тихичко,
жестоко,
а гласът й е тъй безчовечен,
че сълзите потичат в поток…
Чуй как самотата пее
ласкаво,
неистово,
а скръбта става все по-дълбока
и не зная с какво да я спра!
Чуй как самотата пее
ласкаво,
неистово,
а скръбта става все по-дълбока,
помогнете ми, искам да спре!
Небето чернее
сякаш никога вече
не ще просветлее
но ще има ли утре
не искам да знам…
Само гледам безмълвно,
колко трудно е да се простя
с младостта ненадеждна.
И сълзите горят,
а следите им вече изстинаха.
Превод от китайски език: Петко Т. Хинов