Нов ден
Денят е драгоценна
шепа бисерна вода,
що носиш през пустинята
от хора изжаднели.
Ти трябва да опазиш
тая ручейна напитка
и да я пренесеш
дори до вечерта
под погледите алчни
на търговци и крадци,
под слънчевата жар
на своето нехайство
през скуката, проливаща
кръвта неосезаема
на вечния живот,
що трепка в теб от люлката.
А сетне, вечерта,
когато уморено
угасва млечнорижо-
то слънце на живота,
с надежда да отпиеш
сам сетната си глътка
от бистрата напитка
на първото ти утро
на първия ти ден…
Фошан, 27-29 май 2013 г.
