Стихове за есента – Есен (Вл. Набоков)
ЕСЕН
Владимир Набоков
Като в милите стари години
на копнеж, чистота, чудеса,
отразяват водите безсилни
пак, редеещ и румен, леса.
Като Божия прошка – по детски
се разливат простори прозрачни.
Упоение мое, ах, есен,
моя златна тъга и печал!
Ведрина; бляскат плетки на паяк…
С шумолене край ручея слизам
през офикови грòздове, гранки,
гледам свода – спокоен и близък.
Вис безкрайна синее над мене,
а ятата от прелетни птици
детски строфи са, букви несмели
в пустошта – тая книга старинна…
© 2016 Превод от руски, Петко Т. Хинов
