Гледайки тихия сън на сина ми под стряхата край вратата на нашия селски дом…
Пойни птички ръсят светли звуци;
трепка маранята над папура,
Тошко спи под стряхата; с бърдуци
лее песен люлчина чучура…
Златно детство бели песни пее
шепне тихо приказки незнайни,
синевата слънчева люлее
моето дете в страна безкрайна…
Вечер сводът селски заискри ли,
зазвънят ли сънните щурци,
скитаме из друми вечномили
с моя син под родните звезди.
Запомни, дете, тез друми свидни,
таз земя, пропита с пот и мъка —
дето и да си през дните идни,
тука си роден и мляко сукал!
______________________
4-ти август, 2012 г. с. Богатово
