Добрите думи на есента

Отново е петък. Днес септември се сбогува с нас. В синята утрин плаваме с моя син, яхнали велосипед, към изгрев-слънце. Към детската градина. Тъжно му е, че напуска дома. Слънцето е постлало отпреде ни светъл килим от ласкава есенна свила. Сълзици грейват върху бузите на малкото момче. Утрото трепери, не от студ, а от жажда. За добри думи.

След като оставям тъжното момче в градина „Радост“, бързам към пъстрия севлиевски пазар. Ранобудни хора сноват, пазарлъкът набира сили, десетки гласове се смесват с багрите на утрото. Като напостлани, пъстри български черги, зеленчуците и плодовете радват сърцето ми – те са благите есенни думи на нечии добри ръце! На душата ми става хубаво и нежно.

Бързам да купя мекици от уличката към пазара – от мекичарката, дето всички я знаят. Тя сякаш също чува шарения глас на есенното утро. И също му се усмихва. И от усмивката ѝ обикновените мекици стават необикновени. Разменяме няколко добри, прости думи – също тъй необикновени.

И аз отново плавам нататък в синьото и все по-златно утро на гальовната севлиевска есен. От кротките ѝ утринни думи в душата ми смирено капят неназовими есенни листа.