Печални напеви

След известно колебание, реших се да пусна на свобода тези стихове. Някому те ще се сторят горки, другиму — безотговорно трагични, третиму — безсмислено емоционални, а на четвърти — заредени с песимизъм: в поезията всеки дири своето си и жалко е, когато върху едно стихотворение има единодушни погледи. Истинската поезия винаги носи чувства: независимо вълнува ли или успокоява, сродява ли душите или ги изгонва една от друга. Мисля, че поезията трябва да може да се изпее, за да бъде поезия. Защото тя е словомузика. А тези песни на покруса, те не са опит да кажа нещо, което никой не е казвал. Моля се те да не Ви подразнят с баналността си. Единственото, което се надявам да постигна с тях, е — да чуете оная тишина, която прави туптежа на собственото Ви сърце — екот от нещо несподелимо съкровено, лазурно като вълшебството на нашия роден език!

Към стихосбирката «Печални напеви за родния край и душата»