Вълкът в кокошарника
Тая нощ в кокошарника влезе вълк. Когато го видях на сутринта — още шареше вътре! — първата ми мисъл бе да грабна брадвата. Но изведнъж ме порази това, че не бе пипнал нито кокошка, нито пиле. Два пъти ги преброих! Вгледах се и в звяра — сива козина, муцуна на далечен прародител на кучето. Дълго се чудих що за вълк е това! Върти се около мен, ближе ми обувките — сякаш иска нещо да му дам за ядене. Помислих си, може би наистина е куче, живяло дълго време без господар… Възпитано, добро животно! Отидох до хладилника — имахме позастарял колбас, та реших да се отърва от него. Хвърлих му го. Странният звяр го помириса и отново жално ме погледна. Удивих се — колбасът не е чак толкова стар, дори още не е развален! Накрая се плеснах по чело — аз се занимавам с нечие чуждо животно, а кокошките гладни.
Отидох, набърках смеска, насипах им я. Че като се засилиха милите към копанята! Че като се засили и вълкът към копанята, очите ми събра! Ближе с език кокошата смеска и гълта, настръхнал от глад. Тогава си викам, що за чудо е това? Я да го натиря тоя на къра, може да е генномодифициран, знам ли? Наближих го и тоя път като ме погледна, страх ме съвзе — вълк си беше, очите му зверски! После го хванах леко за ухото, макар и със страх. Отново ме светна с ками в очите, но после благо-благо тръгна след мен. Червата му куркаха, та надвикваха кълването и кудкудякането на цялата сюрия кокошки!
Излязохме на къра. Смаях се: невестулки, диви котки, хиени, вълци, мечки, все люти зверове — лутат се из поляните и… зобат тревица и коренчета. Спомних си от учебника по биология, че храносмилателната система у хищниците е устроена тъкмо за ядене на месо… Викам си, това да не е някакъв футуристичен сън за генномодифицирания бъдещ свят! Ами ако хищниците се откажат от месото, те просто ще измрат!
— Какво се чудиш, — святна ме отново с ками в очите „моят вълк“ — знаеш ли какъв зор ми бе да не хапна от саламеца!
— Ти говориш?!!!
— Да си на мое място, и ти ще проговориш. Виждаш ли ги тия, дето правят парад на широката поляна? До един са хищници. Ама хрускат ли хрускат трева, въпреки че вътрешностите им се гърчат от омраза…
— Към кого?
— Към партията на животните вегетарианци. Спечелиха с мнозинство! Показаха на обществото, колко жестоки сме били ние, хищниците… Ама почакай, ще им разкажем играта ние скоро!
— Знаеш ли, аз също съм вегетарианец, вълчо!
— И ти ли бе, гад…. мм такова… гражданино?
— И аз. Задавал ли си си въпроса защо още си жив?
Януари 2016 г.
