Преживявания в една китайска книжарница
7 октомври 2010 г. Вчера имах изключително топло преживяване в „Града на книгите“ в Чанчън (район във Фошан). Това е първото ми посещение в китайска книжарница — справедливо наречена „град на книгите“! — и впечатленията ми са като потоп. Галерия от светлина, простота, порядък и — море от книги! Добре подредени, ясно маркирани, стройните редици на това мълчаливо, но красноречиво събрание ме теглеха ту тук, ту там, и чувствах, че мога да прекарам безкрай от дни в тая зала на книжовната красота. Към първото ми впечатление от тая общност на живо присъстващи в книгите си автори трябва да добавя и техните читатели, (не)удобно седнали направо на пода. Или, още по-просто казано, навсякъде из книжарницата — между стените от книги, седяха погълнати от четивата си възрастни и деца. Вниманието ми привлече някакво момиче на около четиринайсет, тъй вглъбено в книгата, че дори не ме забеляза, когато прескочих проснатите ѝ на пода нозе, за да премина на друг бряг от тихия свят на книгите. Вижте там! Някакво момиченце подрежда книгите върху лавицата, до която я допуска ниският ѝ ръст. Нейните нежни ръце милват духовните приятели. Аз вземам книга от „нейния рафт“ да я погледна, а момиченцето ми връща гневен поглед, но не казва нищо. Тук хората не са малко, ала царува почти пълна тишина, сякаш мястото е свещен храм на книгите и никому не е позволено да повишава глас. И аз плавам по вълните на тая тишина от книга към книга, от рафт към рафт, от един остров към следващата terra incognita в тая необятна вселена.
Друго чувство пленява мислите ми почти всецяло: на моята нищожност и незначимост в тоя океан от човешки съдби, запечатани в книгите. В този океан от заключени в писмена човешки мисли, що оживяват и отново почват да ти говорят, са думи забравени, но неумиращи, думи, които докосват живите сърца, думи, написани от ръце, които никой вече няма да докосне…
Във въртоп от замайващи чувства и мисли най-сетне прекрачвам прага на „Града на книгите“ и се озовавам в шумната блъсканица на фошанския „Площад Изток“ — тук е царството на неописуеми благовония и зловония, претоварени от забързаното чувство на едно несекващо движение, което безсъвестно и безпощадно отнема времето на толкова човешки животи… Два коренно различни свята! Две вселени, разделени само от една стена! Защо светът извън душите и ума ни е тъй мътен и безбляскав в сравнение с неуловимо изящния и пречистен свят в сърцето и ума ни — света, който въплъщаваме в книгите си?…
Из книгата «Преживяното в Китай» от П. Т. Хинов и Сяо Ли
