Едногодишен помен на баба

Едногодишен помен на баба

Зарасна пръстта. А на гроба цветята
закриха и белега смъртен,
но в пустата стая кърви тишината
със толкова спомени свързана.

Година отмина и все още сякаш
любимият глас не замлъква —
на вехтата пейка прегърбена чакаш
при теб да се върнем по мръкнало.

Не вярваме в тая година стопена!
Смъртта няма сила над нея!
Христос победи. След съня неотмeнен
любовта Му над нас ще изгрее!

Зарад теб Бога молим за прошка докрай,
за покой в светлината небесна,
за нестихваща радост в прекрасния рай,
за утеха и нам в участта ни нелесна!