Опити за насилствени помохамеданчвания
      около въстанието


Местата в документите, където се съдържат податки за мъченичество или говорят за ислямизационните склонности на мохамеданите, са подчертани от нас — Православна беседа.
ОПИТ ЗА ПОМОХАМЕДАНЧВАНЕ НА РАЙНА КНЯГИНЯ

Из биографичните бележки за Райна княгиня. — Вж. НБКМ—БИА, II а 8537, л. 31.

В най-плачевно затворническо положение, с тифузна треска, тя била съсипана телесно, а и духом не хвърчала вече. Един ден я повикват 12-ти път вече при пашата, и то защо? Един бей, млад хубавец турчин, искал, предлагал ù с най-нежни думи да му стане жена и да се покръсти [т. е. да приеме исляма]. Ала при всичката си болест тя го изругала и презглава се изсмяла.


      ОТВЛЕЧЕНИ ДЕЦА БИВАТ НАСИЛВАНИ ДА ПРИЕМАТ ИСЛЯМА

Из доклада на руския вицеконсул А. Н. Церетелев до Н. П. Игнатиев от 24 ма ù 1876 г. — Вж. Н. Тодоров, Положението, с. 297—298.

През първите дни на кланетата повече от 4000 селяни избягали в Пловдив. Там те умират от глад. Множество деца били пленени от турците и ходжите се опитват да ги направят мюсюлмани.


      ЖЕСТОКОСТИ И ПОМОХАМЕДАНЧВАНИЯ В ЯМБОЛСКО

Из записката на управляващия руското консулство в Одрин А. Н. Церетелев от 25 май 1876 г. за положението в България. — Вж. Освобождение Болгарии от турецкого ига, т. I.e. 234—235.

Неотдавна с. Бояджик, около Ямбол, изпитало същата съдба. Изнасилвали жени и девойки, убивали и отвеждали в робство, убивали деца, убивали бягащите при приближаването на войската селяни, убивали и онези, които оставали, убивали и които криели, и които предавали оръжието: едните за това, че то е у тях, а у онези, които нямали — че не го предават...
      Много гладни деца се скитат. Турците взеха някои от тях, за да ги обърнат в мохамеданство.


      ВЪСТАНАЛИТЕ БЪЛГАРИ В ПЕРУЩИЦА ПРЕДПОЧИТАТ СМЪРТТА ПРЕД ПОМОХАМЕДАНЧВАНЕТО

В писмо до руското вицеконсулство един перущенец описва разорението на селото и жестокостите на турските пълчища. Между другото се споменава и за опита да бъде помохамеданчено част от населението. — Вж. Архив на Найден Геров, т. II, с. 235—236.

В това време Адилаа пуща едно нашенче, което уловил навън, да каже на обсадените да се предадат, и те няма да им направят нищо, само мъжете от 15 години нагоре ще изколят, а жените и децата ще потурчат. Като чуха това, жените и децата писнаха и взеха да се молят да ги убиват. В това отчаяние Спас Гинов уби две от сестрите си, жена си, четирите си дечица, после и себе си.

ОТВЛЕЧЕНО ДЕТЕ ОТ ПЕРУЩИЦА

Къси бележки за събития по време на въстанието. Вж. Архив на БАН, ф. 1, оп. 2. № 1411, л. 1 305.

1 юни 1876 г. Тино Митов от Перущица намерил загубеното си дете Енина, момиче на 7 години, в турци от Пловдив и си го иска, а те не му го дават. Дадох му 10 гроша да го откупи.


      ОТВЛИЧАНЕ НА ДЕЦА ОТ ЯМБОЛСКО

Из доклада на английския вицеконсул в Бургас Чарлс Брофи от 14 юни 1876 г. до английския посланик в Цариград. — Вж. Н. Тодоров, Положението, с. 312.

От около 2000 мъже, жени и деца [в с. Бояджик, Ямболски окр.] само около 50 избягали. Стада, чарди и цялото друго имущество на селяните било отвлечено от убийците. За да дам на Ваше Превъзходителство една представа за размера на грабежа, бих могъл да посоча, че някой си хаджи Мурад, татарин, живущ в едно село от тази каза, си докарал на връщане от Бояджик 600 овце и около 20 волове. Християнски деца били отвлечени от черкези и сега са роби в черкезките села.

ОТВЛИЧАНЕ НА ДЕЦА В СЕВЕРНА БЪЛГАРИЯ

Из доклада на английския консул в Русе Р. Рийд от 16 юни 1876 г. до английския посланик в Цариград Х. Елиот. — Вж. Н. Тодоров, Положението, с. 316.

Там [в Плевенско и Търновско] действително се говори, че тези черкези отвличат деца от българи, загинали през последните събития.


      ИЗ МОЛБАТА НА БЪЛГАРИТЕ
      ОТ ПЛОВДИВСКА ЕПАРХИЯ ЗА ПОМОЩ ПРОТИВ
      ОСМАНСКИТЕ ИЗДЕВАТЕЛСТВА И НАСИЛИЯ

Писана на 4 юни 1876 г. в Пловдив. — Вж. Архив на Найден Геров, г. II, с. 240—241.

В нашата епархия повече от 150 села са опленени и изгорени от башибозуци и от черкези: старци, жени, деца и невъоръжени мъже бяха избити безмилостно. Досега са избити повече от 60 000 души. Чисто българските наши села Батак, Перущица, Белюво, Ветрен, Стрелица, Панагюрище, Копривщица, Клисура и други станаха плен и пожар. Близо 20 000 млади невести и девойки бяха поробени, потурчени и закарани в харемите: много девойки турците продават по градовете Пловдив, Одрин, Цариград и другаде; малките деца потурчват и ги разпращат по турските села и градове. Много наши манастири и църкви бяха опленени и разнебитени... В Клисура бяха изклани в училището 120 деца заедно с учителите им. Близо до Калофер бяха обезчестени 40 девойки и после изгорени в една плевня. Повече от 100 000 души се намират без покрив и без насъщен хляб и всяка минута чакат смъртта си...

ОТВЛЕЧЕНИ ЗА ПОМОХАМЕДАНЧВАНЕ ЖЕНИ И ДЕЦА ОТ БАТАК В НЕВРОКОПСКО

Из писмото на Н. П. Падаров от с. Гайтаниново, Гоцеделчевско, до Българската екзархия в Цариград от 26 юни 1876 г. — Вж. Архив на БАН, ф. 1, оп. 2, № 1411, л. 1 129

На 7 май около 30 жени и деца, между които и едно момче, бяха докарани в Неврокоп от башибозуците като пленници, за да ги потурчат, но някои от първенците турци не позволиха потурчването насила да стане официално.

ОТВЛИЧАНЕ НА БЪЛГАРСКИ МОМИЧЕТА
      И ПОМОХАМЕДАНЧВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ДЕЦА
      В РОДОПИТЕ

Из доклада на английския консул в Одрин И. Хътън Дюпюи до английския посланик в Цариград от 28 юни 1876 г. — Вж. Н. Тодоров, Положението, с. 317.

Що се отнася до снабдяването на турските хареми с български момичета, това също е факт, който, мисля, подлежи на малко съмнение. Турците казват, че сред жителите на изгорените села, отвлечени след усмиряването на Авраталан [Копривщица], не е имало млади жени. Според достоверни български свидетелски показания излиза, че в някои случаи отвлечени млади жени са били обезчес-тявани и след това връщани или заколвани, но обикновено бивали запазвани за турските хареми. Същите показания твърдят, че мюсюлманите отвлекли от Пещера и селата в полите на Родопите голям брой деца, които ще бъдат обърнати в мохамеданство и домашно робство.

СТРАДАНИЯТА НА ЕДНА БАТАШКА ДЕВОЙКА

Протокол за разпита на баташката девойка Гина пред специалната комисия във връзка с жестокостите при потушаването на Априлското въстание. — Вж. Н. Тодоров, Положението, с. 319—322.

      Въпрос. На колко години си?
      Отговор. Петнадесет.
      Въпрос. Как те отведоха от Батак и къде те заведоха ?
      Отговор. След разрушението на селото ни закараха с една тълпа хора извън селото и след като прекарахме там час или два, Мехмед заедно с двама или трима от своите другари дойде и ме отведе.
      Въпрос. Имаше ли някои други при тебе, когато те отведоха, и ако имаше, какво сториха, като видяха, че те отделят от тях, и ти отиде ли доброволно?
      Отговор. По това време там бе сестра ми Митра, която плачеше. Аз не исках да отида с Мехмед и също плачех, обаче той ме отведе насила.
      Въпрос. Къде те заведе оттам?
      Отговор. Той ме заведе в планините и след като стоях там една нощ, на следната сутрин ме заведе право в къщата си в селото, наречено Хюсеин-ова (?), Неврокопска околия.
      Въпрос. По пътя другарите на Мехмед бяха ли с него?
      Отговор. По пътя имаше вече една тълпа, която постоянно се увеличаваше. Другарите на Мехмед бяха също с нас, обаче и те бяха взели по едно момиче и се разделиха с нас по пътя.
      Въпрос. Колко момичета отведоха другарите на Мехмед?
      Отговор. Другарите на Мехмед отведоха от нашето село освен мене още едно момиче, което Талиб, братът на Мехмед, взе за себе си. И така, всички ние заедно отидохме в едно село. Името на момичето бе Ванка. И сега Ванка, Талиб и всички сме дошли тук [в Пловдив] заедно.
      Въпрос. Мехмед спа ли с тебе в планината през нощта на пътуването?
      Отговор. Мехмед не спа с мене през време на пътуването.
      Въпрос. Досега Мехмед спал ли е с тебе и ако е спал, кога стори това за пръв път?
      Отговор. Мехмед спа с мене след бракосъчетанието, т. е. след като то бе записано.
      Въпрос. Колко дни след твоето пристигане в Хюсеин-ова спахте заедно?
      Отговор. Мехмед се опитва около една седмица да се ожени за мене, обаче аз не давах съгласието си, понеже знаех, че той си има жена. Аз го помолих да ме изпрати на друго място като слугиня, обаче той отговори, че по-скоро би ме убил, отколкото да ме пусне. Поради това аз бях принудена насила да остана с него.
      Въпрос. Има ли Мехмед все още друга жена?
      Отговор. Да, има. Името ù е Хатидже.
      Въпрос. Кой записа твоето бракосъчетание и кои бяха там по времето, когато бе записано? Какво ти казаха и те попитаха там?
      Отговор. Каза ми се, че човекът, който го написа, бил кехая. Там имаше голяма тълпа. Аз не си спомням дали ми зададоха някакви въпроси, обаче дори и да са сторили това, аз нищо не им казах.
      Въпрос. Какво те пита ходжата, докато писа брачния договор?
      Отговор. Аз не бях питана за нищо, докато тълпата беше там — нито преди брачният договор да бъде написан, нито дори докато се пишеше.
      Въпрос. Не те ли питаха дали искаш Мехмед и дали ще го приемеш за съпруг?
      Отговор. Не.
      Въпрос. Беше ли ти тогава всред тълпата?
      Отговор. Аз бях тогава в стаята.
      Въпрос. Кои лица бяха с тебе там?
      Отговор. При мене там имаше туркини и помакини.
      Въпрос. Отде знаеше, че ходжата отвън пише брачен договор?
      Отговор. Така ми казаха. И после ме заведоха на мястото, гдето беше ходжата.
      Въпрос. Какво ти казаха там?
      Отговор. Говорехме помежду си. Аз си спомням какво ми казаха. В началото настоявах да не бъда омъжена, обаче впоследствие жените ме убедиха.
      Въпрос. Заведоха ли те някъде другаде освен в Хюсеин-ова?
      Отговор. Ние отидохме в селото на Мехмедовата сестра, понеже бяхме поканени там.
      Въпрос. Никога ли не те заведоха пред местната власт?
      Отговор. Не.
      Въпрос. Какво име ти дадоха там?
      Отговор. Зейнаб.
      Въпрос. Кой ти даде това име и кога ти бе дадено?
      Отговор. Хората в къщата ми го дадоха. Мехмед искаше да ми даде друго име, обаче майка му, жена му и сестра му ме нарекоха Зейнаб.
      Въпрос. Мехмед, майка му или сестра му казваха ли молитви в къщи ?
      Отговор. Да.
      Въпрос. Караха ли и тебе да казваш молитви?
      Отговор. Те ми казваха да правя това, обаче аз не го сторих, защото не знаех как да казвам молитвата.
      Въпрос. След като си женена за Мехмед, искаш ли да живееш с него?
      Отговор. (След като помисля малко.) Да.
      Въпрос. Искаш ли да живееш с другата му жена Хатидже? Кажи, не се страхувай. Тук никой не те заплашва, ти си свободна да кажеш, каквото мислиш.
      Отговор. Аз бях принудена тогава да се съглася с това, обаче не желая да живея с Мехмед.
      Въпрос. Обаче ти казваш, че искаш Мехмед за съпруг. Сгрешила ли беше тогава?
      Отговор. Аз казах тъй от страх да не бъда убита. Поради тази причина аз се съгласих на това, иначе не желая на никаква цена да живея с Мехмед.
      Въпрос. Къде се беше скрила, преди помаците да те изведат от село Батак?
      Отговор. Аз бях в църквата.
      Въпрос. Кой те изведе от църквата?
      Отговор. Ние сами излязохме.
      Въпрос. Колко дни прекарахте в църквата?
      Отговор. Ние стояхме там два дни и в деня, в който убиха баща ми и брат ми, аз излязох от църквата, за да се спася.
      Въпрос. За какво влязохте в църквата?
      Отговор. Ние отидохме там, за да се спасим.
      Въпрос. Умря ли някой в църквата през тези два дни, когато бяхте там ?
      Отговор. Не, никой не умря в църквата, преди да влязат башибозуците.
      Въпрос. Къде и кога убиха баща ти и брат ти?
      Отговор. Башибозуците ги убиха, когато влязоха в двора на църквата.
      Въпрос. Кога башибозуците влязоха в църквата?
      Отговор. Два часа преди залез слънце.
      Въпрос. Кога напуснахте църквата?
      Отговор. Ние излязохме след изгрев слънце на другата сутрин.
      Въпрос. Стояха ли башибозуците в двора на църквата цялата нощ до другата сутрин?
      Отговор. Те бяха в църквата през цялата нощ до следната сутрин.
      Въпрос. Какво правеха те през цялата нощ?
      Отговор. Те стреляха и убиваха хора през цялата нощ.

ОТВЛЕЧЕНИ ЖЕНИ И ДЕЦА ОТ БАТАК ПРЕЗ 1876 Г.

Из доклада на руския вицеконсул в Пловдив А. Н. Церетелев до руското посолство в Цариград. — Вж. Н. Тодоров, Положението, с. 303.

Много жени и деца [от Батак] са били задигнати, три от тези млади момичета били убити на 17 юли близо до Пловдив от своите похитители — Саид, синовете на хаджи Кока и други, които са ги влачили в продължение на един месец след себе си.

ОТВЛЕЧЕНИ И ПОМОХАМЕДАНЧЕНИ БАТАШКИ ДЕВОЙКИ

Из разказа на Гина Илиева, 14-годишна, от Батак, записан от еп. Гервасий през 1876 г. в Пловдив. — Вж. Архив на БАН, ф. 1, оп. 2 № 1411, л. 1 334.

Доведоха при мен и това момиче Марушка Димитрова Кавлакова, около 12—13-годишно, и друго едно момче Ангел Димитров, около 10—11-годишно. Тогава ни закараха тримата в с. Аланджиево [Змеица] у Мустафа Дюдлето, у когото стояхме около 100 дни, после дойде Ахмед ага и ни прати да си отидем в Батак. Много ни мъчиха да се потурчим, но ние не искахме.
      От Батак има две сестри, Аглика и Николина Тодорови Цачови, и тях също закараха в село Късък; Аглика у Смаил Кехая, а Николина у бошнака Ахмед ага. И тях също мъчили да потурчат, но в същото време и тях върнаха в Батак.

ПОМОХАМЕДАНЧЕНИ МОМЧЕТА ОТ БАТАК

История на Георги Носков, 10-годишно момче от Батак, записана от еп. Гервасий в Пловдив през 1876 г. — Вж. Архив на БАН, ф. 1, оп. 2, № 1411, л. 1333.

Баща ми имаше пушка и нож, които предал на турците, и, както ми каза мама, после турците го заклали и не зная как. Като бях заспал в зимника, гдето се бяхме скрили, събудиха ме и като излязохме на сокака, видяхме, че колят хората, и ме сбутаха, та паднах, и не зная как ми посекли ръката, не усетих и не помня. После ни изведоха на ливадата и там мама ме даде на един турчин Асан Гаджик Тюфекчи. Той ме заведе на едно село Ниглиде (така го казва момчето). Този турчин ме продаде на друг турчин Мехмед. Преди Асан ме наименува и мен на името Асан. След доста време дойдоха две заптиета с коне, та ме земаха и закараха на Пазар, от Пазар ме закараха в Кавала, от Кавала отидохме в Драма. Тук седяхме 5—6 дни, оттам отидохме в Серес, Оттам отидохме в Селяник, после в Цариград, после дойдохме в Пловдив, тук и пр.
      Илия Петров от Батак казва, че „като бяхме в ливадите, взеха ме турците и ме заведоха в село Ниплие у Хасан Дупчев. Той ме продаде на Хасан Рязован и ме заведе в село Бракчикта. Той ми тури име Ахмед. Там стояхме доста. После ме взе заптие, та ме заведе в Кавала. Оттам друго заптие ме заведе в Драма, оттам пак друго в Селяник, оттам в Цариград, Пловдив, тук“. Това момче е около 10 години.
      Христоско Атанасов от Батак, откраднат от турци в Саръ Шабан заедно с другаря си Колю Стоилин. Сега се намирали в един турски конак в Саръ Шабан, където имало освен тях още 10 момчета.

ОПИТИ ЗА НАСИЛСТВЕНО НАЛАГАНЕ НА ИСЛЯМА

Из бележките на драгоманина на руското вицеконсулство в Пловдив Н. Чалики за времето май—юни 1876 г. — Вж. Архив на Найден Геров, т. II, с. 176, 196, 197 и 222.

Турците взеха в Карши Якъ едно красиво момиче от Перущица, принуждаваха го да се потурчи и след като то не склони, те го посякоха [заклаха]...
      От мъка хората започнаха да се потурчват. От Батак се потурчиха три фамилии...
      Две момичета от Перущица след много скитане най-сетне намислили да дойдат тук (в Пловдив). При чифлика на Мистроболу двама турци ги посекли, след като ги безчестили и насилвали да се потурчат...
      На 8 юни по решение на комисията бяха обесени 12 души новоселци, от които двама свещеника (единият на 80 г.)... Имало един от осъдените, на когото инстинктът не се бил свършил. Той викал за помощ, но те му казали да се потурчи, ако иска да избегне бесилото...
      Три фамилии от Батак се потурчиха официално.

НАСИЛИЯ И СВОЕВОЛИЯ НА ОСМАНСКИТЕ ВЛАСТИ

Из шифрованата телеграма, изпратена на 27 юни 1876 г. от пловдивския консул Церетелев до Н. П. Игнатиев във връзка със Сръбско-турската война. — Вж. Архив на Найден Геров, т. II, с. 198.

Вчера бяха обесени двама души, от които един свещеник, а три семейства от Батак приеха мохамеданството.

ОТВЛИЧАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЖЕНИ И ДЕЦА

1
      Из доклада на Акиф паша за събитията в Пловдивско през пролетта на 1876 г. — Вж. Хр. Стамболски, Автобиография, с. 628.

Башибозуци и черкези отвличат жени, моми и деца от двата и ги препращат в далечни градове за продан или подарък на харемите.

2
      Из наблюденията на Хр. Стамболски при пътуването му от Цариград за Ниш през пролетта на 1876 г. — Пак там, с. 633, 636—640.

В Пазарджишко турците имали обичай да си крадат насилствено момите, когато от страна на момата се явявало някое препятствие за женитба.
      Разни вкусове, разни инстинкти и разни стремежи се срещат у тия злосторници. Едни от тях — башибозуците, изискват пари, скъпоценни вещи, дрехи, съдове; други — черкезите, отвличат добитък, особено коне, и малки деца от двата пола, и бърже-бърже ги препращат за продан в далечни градове; трети — софтите, преследват и гонят младите жени, момичетата, безчестят ги и изнасилват, даже и 10—12-годишни деца, или ги пращат подарък за харемите на цариграждански и одрински паши и бейове, понеже им било внушено и поръчано от Цариград и от Одрин за ихтимански халайкини, тъй като жените на Ихтиман и на Трявна в дяла Румелия се славели между турците за много красиви.
      Тука, в града Ихтиман, има един бакалин, който търгува с колониални стоки, на име Стоян Райнов, заможен търговец, уважаван от всички граждани, турци [мохамедани] и българи, защото правеше добрини безразлично на всички. Той води една жена много красива, от която има само дъщеря, от майка си още по-красива, на 16-годишна възраст, сгодена за един млад момък, бивш учител в града ни, а сега търговец също на колониални стоки в града Орхание [Ботевград]... При вида на черкезите и на софтите [когато ги нападнали] годеницата, на име Иринка, силно изпищява, хвърля се в обятията на годеника си, който я прегръща яката; залавя се една ужасна борба. Софтите яростно нападат с отворени ками над годеника, раняват го в рамото и изтръгват из ръцете му годеницата, която предават почти полумъртва на възседналия коня си млад черкезин, който я обгръща през кръста, а него, годеника, с вързани отзад ръце, софтите го увързват с въже на гърба на един гол кон, качват се на конете си и отвличат годеницата към шосето за Пазарджик, а други — годеника по шосето за София.

Разказ на поп Киранов в Ихтиман. — Пак там, с. 643.

Преди 6 дена 4 конни софти посред бял ден слезли от конете си, заловили 10-годишното момиче на Коста Драгиев, подали го на едного от властниците софти, шибват ги и отнасят детето към с. Калу-герово [Пазарджишки окр.]. Отпосле какво е станало, не знае.

Разказ на турския началник на караула пред Вакарел. — Пак там, с. 645.

На два-три пъти [софтите] нападнаха на града Ихтиман и на околните му села; прокудиха и избиха много от жителите им, за да могат да оплячкосат къщята им, изнасилват жените им и отвличат децата им!

РАЗГРОМЕН БЪЛГАРСКИ МАНАСТИР,
      А МОНАХИНИТЕ ПРОДАДЕНИ КАТО РОБИНИ

Из консулско донесение № 29 от 9 юли 1876 г. на Н. Даскалов от Варна до И. П. Крилов, временно управляващ руското генерално консулство в Русе. — Музей на Възраждането във Варна, ф. 2, а. е. 24, л. 26—27.

На средата между Търново и Севлиево се намира селото Ново село с 200 християнски къщи, отстоящо на пет часа разстояние от първия и на три от втория град, в което се намира женски девически манастир, основан преди 40 години от един монах от Атонската планина. От тази обител при последните смутове от башибозуци, турци и черкези бяха похитени 24 православни млади монахини и послушнички, като преди това бяха обезчестени и поругани по най-циничен начин от турците; по-старите монахини след различни изтезания и мъчения бяха убити, а обителта ограбена и разрушена. За по-нататъшната горчива участ, постигнала похитените жертви извън манастирския покрив, нищо не е известно. Вероятно те са били препродадени и сега са предмет на любострастного харемно развлечение на някакъв турчин фанатик, който при това се издевава на техния по-ранен монашески начин на живот.

ПРОДАВАНЕ НА БЪЛГАРИ КАТО РОБИ
      СЛЕД АПРИЛСКОТО ВЪСТАНИЕ

Из дописката на френския военен кореспондент Дьо Вестин от 21 юли 1876 г., поместена във в. «Фигаро» от 24 юли 1876 г. — Вж. Н. Тодоров, Положението, с. 357.

Християнските деца се продават средно по 10 франка едното, момичета се изпращат на пазара в Цариград и това става със знанието на властта.
      Жените биват отвличани като робини в Балкана, гдето ще бъдат препродадени на търговци, повикани от Мека.
      Чиновниците са си разделили добитъка на ограбените области, както и затворниците, които могат да заплатят откуп.

БЪЛГАРКИ В ХАРЕМА НА ВИДИНСКИЯ ПАША И У ЧЕРКЕЗИ

Из консулско донесение № 37 от 30 юли 1876 г. на руския агент във Варна Н. Даскалов до руския генерален консул в Русе. — Музей на Възраждането във Варна, ф. 2, а. е. 24, л. 35—36.

Същия ден пристигна телеграмата на специалния кореспондент на английския вестник в Цариград «Levant Times», c която редакцията на този вестник се уведомява, че видинският мютесариф Рифат паша придобил чрез покупка от черкези три млади славянки за своя харем, която депеша била върната незабавно от централното бюро в Цариград на кореспондента във Видин с известие, че неговата депеша не може да бъде предадена по назначение като противоречаща на правилата на телеграфния правилник. Лицето, което ми довери съдържанието на тези депеши, се кълне за тяхната достоверност.
      Вече няколко дни наред до мен достигат слухове от заслужаващи моето доверие лица за наличието в три черкезки села на Варненска каза седем български девойки, насилствено отвлечени от околностите на град Ямбол, Одрински вилает, по време на последното българско издигане. Само в село Врахари [Долище, Варненски окръг] в дома на кавказкия преселник Джафер бей се намират пет от тях. Тези пленнички случайно съобщили за себе си на някои християни във Варна, отишли в посоченото село за продажба на плодове; те със сълзи умолявали продавачите да съдействуват за спасението им от робство и предстоящото им потурчване. След завръщане в града продавачите съобщили тайно на някои от българските старейшини молбата на пленничките с призив да се погрижат за тяхното избавление. Но никой от тях не се решава зъб да обели за това пред турците, тъй като всеки християнин е уверен предварително, че местните власти, като се осведомят за това, ще се погрижат да скрият конците пред Европа, като заповядат на черкезите или да убият пленничките, или пък да ги изпратят някъде по-далеч от себе си, така че техните следи да пропаднат.
      Като довеждам гореизложеното до сведение на Ваше Превъзходителство, имам чест най-покорно да Ви помоля, милостиви господине, да благоволите да ме удостоите с инструкции доколко на повереното ми агентство е позволено да вземе участие в съдбата на тези девойки; за събраните по-точни и верни сведения, за които поръчах да се заеме довереното лице, резултатът от тях не ще се забавя да предоставя своевременно на Вашето благосклонно внимание.

ЗВЕРСТВА НАД ПОРОБЕНИ БЪЛГАРСКИ ДЕЦА

Из дописката на Дьо Вестин, поместена във в. «Фигаро» от 30 юли 1876 г. — Вж. Н. Тодоров, Положението, с. 363.

Караха изоставени деца, които били останали сираци. От тях били продадени голям брой и не се намирали повече купувачи. Отивали другаде, за да предложат стоката си, чийто брой се увеличавал с всички улични деца, срещнати по пътя. Тези дечица, уморени и умиращи от глад, не могли да следват палачите си и унищожението започнало. Някой направил бележка, че между тези деца може да има европейчета, и властта заповядала да не се засягат тези, които не са българи. Един башибозук посъветвал и се взело решение децата да се заставят да се прекръстят. Тези, които се прекръстили по източно [т.е. като православни християни, П.Б.], били удушени.

ОТВЛЕЧЕНИ ДЕЦА И МОМИ ОТ БАТАК ПРЕЗ 1876 Г.

Из дописката на специалния кореспондент на в. «Дейли нюз» Е. Д. Макгахан от 2 август 1876 г. от Пазарджик.— Вж... Макгахан, Турските зверства в България. С., 1880, с. 28-29.

Разказаха ни, че грамадното количество деца и моми били отведени в турските села, където ги държали насила и не ги давали на родителите им. Скайлер по-късно получил един списък с имената и годините на 87 момчета и момичета, отведени в турските села, названията на които са също така отбелязани.

ОТВЛЕЧЕНО ДЕТЕ ОТ КЛИСУРА

Из доклада на английския консул в Одрин Х. Дюпюи от 19 август 1876 г. до английския министър на външните работи лорд Ед. Х. Дерби. — Вж. Н. Тодоров, Положението, с. 330.

Била убита и жената на Христо Данчев, а също така и нейните две дъщери, едната от които преди това родила близнаци. Двете бебета, заедно с едно от децата на втората дъщеря, били насечени на парчета, докато четвъртото дете на това семейство, малко момиче, било отвлечено от една циганка от Карлово. Когато бащата Иван Станев търсил детето си, [властта] му отказала да го върне, докато не представи доказателства.

ПОМОХАМЕДАНЧЕНИ МОМИ И ДЕЦА В КЛИСУРА И БАТАК

Из дописката на Е. Д. Макгахан от 22 август 1876 г. от Букурещ. — Вж... Макгахан, Турските зверства в България, с. 93.

Така също от Клисура, както и от Батак, турците са заграбили множество деца и моми, които са и потурчили. Родителите им и досега, т. е. три месеца след грабването им, не могат да си ги вземат назад. В Пазарджик и Пловдив ни говориха за много подобни случаи. Чак сега разбрах какво се е разбирало под потурчването на младата мома в Солун, което стана причина да убият германския и французкия консул.

ОТВЛЕЧЕНИ И ПОМОХАМЕДАНЧЕНИ ДЕВОЙКИ И МОМЧЕТА ОТ БАТАК

Писмо на Серската община от 30 август 1876 г. до д-р Ст. Чомаков. — Ат. Шопов, Документи из архивата на д-р Ст. Чомаков, СбБАН, кн. XII, С, 1919, с. 529. Материалът е предаден от М. Кусева.

Преди 20 дни тукашните черкези-башибозуци докараха безброй множество жива стока и други работи като покъщнина, облекла, украшения и пр., казвайки, че са ги опленили от Сърбия, обаче като вникнеше човек в плячката, лесно се убеждаваше, че тя е далеч от това да е сръбска, защото направата на покъщнините и начинът на украшенията ясно показват българското произтичане. Любопитно е и това, че голяма част от тая плячка се прекара през сред града с тъпани и песни и даже пушкания от страна на плячкаджиите.
      Преди десет дни тук се докараха скришно от неврокопски турци няколко девойки и две момчета по на 12 години от Батак. След два дни две от девойките потурчи тукашната власт, а другите не се чуха, ни видяха.
      Уверяват, че по околните места могат се намери много подобни случаи; а това най-красноречиво говори доколко са искрено станали изпитванията на някои консули, които представят всичко тук като мед и масло.

ОТВЛЕЧЕНИ ЖЕНИ ОТ СЛИВЕНСКО

Писмо на сливенския митрополит Серафим до варненския митрополит Симеон от 15 септември 1876 г. — Вж. ОЦА—Варна, ф. 75 к, оп. 1, а. е. 16, л. 78

Известихме се от пътници, че във варненската околност, 3 часа далеч от Варна, имало някое си село Куйоджик [Дебрене, Толбухински окр.], при което имало едно черкезко село, на което името не знаем. В реченото село имало 2 момичета, една булка и едно момче на 13 години, грабнати от бомбардираното в сливенската кааза село Бояджик [Ямболски окр.]. И до днес горките невинни души стоят в черкезите в ръцете. Преди няколко дни двоица пътници джюмалийчета, като минували покрай реченото черкезко село, спират се на чешмето отвън селото да пият вода. Там заварват двете момичета в черкезки дрехи и никак непознати. И когато пътниците проговорили на български, тогава двете момичета с глас ревнали върху им и изказали своята история, като същевременно ги молели да кажат където трябва за тяхното освобождение. Речените пътници пожелали да отведат двете момичета, но като помислили, че освен тях остават и още две в селото, на които ще причинят смърт, затова убедили момичетата да отидат пак в селото, а те ще кажат гдето трябва, за да се освободят. И понеже поменатите места са в Богоспасяемата Ваша епархия, то за по-добре намерих да съобща на Ваше Високопреосвещенство и Ви помоля да се постараете тайним образом да изпитате дали действително има робинки в реченото село и тогава остая длъжност на Ваше Преосвещенство да земните изискуемите мерки за тяхното освобождение.
      Ако искате да узнаете кои са тези джюмалийчета, които са видели робите, то пишете в Пазарджик [Толбухин] на г-н Георги Папазоолу Джюмалията търговец, от когото ще вземете по-точни сведения, и тогава пристъпете към освобождението. Добре ще бъде, Ваше Преосвещенство, да пазите щото изпитването да стане по някакъв начин, щото да не би да се известят черкезите, че или да погубят, или да ги препратят другаде. Та ако стане нужда след извърването да се пристъпи пред правителството за тяхното освобождение, то добре ще бъде да известите и на Негово Високопреосвещенство доростолочервенския г-н Григорий, гдето са муавинета на валията, да може по-лесно да се избавят тези невинни душици (или както видите за добре).

ПОМОХАМЕДАНЧВАНЕТО НА БАТАШКАТА ДЕВОЙКА ГИНА ВАНЕВА

Из изповедта ù, писана на 22 септември 1876 г. в Пловдив. — Вж. Архив на БАН, ф. 1, оп. 2, № 1411, л. 1260.

Башибозуците ни изведоха на ливадите и започнаха да казват: «Хайде сега да се простите, защото, която е хубава, ще я потурчим, а лошите ще изколим.» По-хубавите девойки завлякоха по селата. Мене ме хвана Ахмед Базиски и ме заведе в Устина и седях една неделя. Със заплашване и насилие той ме потурчи и обезчести, като гледах кога ще се избавя от ръцете на този кръвник. Слава Богу, като дойдох в този град, при многото заплашвания да не хвърля фереджето, че щели да ме заколят, като Ви видях, дядо владика, аз Ви последвах като мой духовен баща и се спасих.

Съдържание

 


© Православна беседа: pravoslavie.domainbg.com