Вестник «Български глас»


Търново, 29 майя

[ОТКЪС]

     Аз не съм в състояние да ви опиша турските злоупотребления. Аз мисля, че вам е вече известно, че преди два месеца се возволноваха някои села в нашата околност. Тие села ви са известни, т. е. Дряново, Трявна и Елена заедно със своите по-малки селца. А що мислите вие да се е случило с другите села, т. е. с ония, които са останали верни на дебелата сянка? Аз ви казах по-горе, че не съм в състояние нито да опиша това жалостно приключение, нито пък да ви го разкажа устно. Ще ви разкажа за сичкото това, колкото мога. Ето какво се е случило. За сичкото това, което ще ви кажа, то вие тряба да знаете, че ни най-малко не искам да ви лъжа, защото вие можете и от Друг източник да се уверите на моите думи. От градът ни до Свищов ни едно село не е останало, което да не е ограбено от башибозуците и от черкезите. Много невинни дечица, старци и стари бабички ги колеха, някои от тях обесваха — едни в домът им, други пред вратите, а малките деца набиваха по плетищата на коловете. Много и премного млади булки и невинни девици, като ги обезчестиха тие кръвопийни зверове, то най-после ги принасяха жертва, но не мислете, че се отърваха така лесно, както ви казах по-горе. Когато тие варвари изпълниха своите скотски страсти, то тие ги полага[ха] на най-страшните мъки. Аз сам можах да бъда очевидец на едно твърде жалостиво приключение. Когато тие безмилостни варвари си наситили своите зверски страсти, то тие наклали бяха един голям огън, като един малък харман, и в средата имаше място, за да се съберат около сто души. Какво трябваше аз да видя? Не мога ви разказа за това жалостно зрелище, без да ми не настръхне косата. В средата на тоя буйен разпален огън имаше не по-малко от стотина млади жени и невинни девици, които бяха облечени със своето природно облекло, т. е. голи. Огънят гореше и ненаситните кръвопийци черкезе и башибозуци, които имаха повече от 300 души, постоянно носеха и трупаха дърва на тоя неугасим огън. Виковете и молбите, които викаха и се молеха тие невинни жертви, разтреперваха и най-каменното сърце. Молеха са тие, викаха помощ, но кой ще се смили за тях. После това башибозуците земеха младите невинни момичета и ги оставяха голи, даваха им шише с ракия в ръцете и ги караха да им заливат, а тие са наслаждаваха. Не стига сичкото това, а ги караха още да им играят хоро и да им пеят български загорски песни. Аз вече не съм в състояние да ви описвам сичкото това приключение, защото умът ми се забърква и перото ми се отказва. Ставали ли са нейде такива зверски постъпки на този свят? Имало ли е още един такъв злосчастен народ, какъвто е нашият? Най-после, претърпявал ли е такива тежки мъки и неволи друг народ под ясното небе? Аз не вярвам. Ако на света е имало и испанската инквизиция, то аз мога навярно да кажа, че и мъките, които е претърпял българският народ в разстояние на четиристотин и петдесет години, са извънредно големи. Ако да беше друг народ, то той отдавна би се притопил и едва ли щеше да се споменява неговото име в историята. Гореказаното приключение се случи един четвърт час далеко от селото Горните Турчета...

[Бр. 9, 15 юни 1876]

БРАТИЯ БЪЛГАРЕ!

[ОТКЪСИ]

     Дали ще има човеческо сърце, което да се не разтъжи и разплаче като си представи на ума и види на дело свирепският постъпок на турците?! Дали ще има човешка душа, която да не чувствува, тъжи и състрадава, като гледа мъките и стенанията на българите в Турция? Кое сърце не би заплакало, като вижда как мъчат, разпарят, горят и бесят в Турция невинните дечица, жени и старци? Кой човек от каквато и да е нация не би съчувствувал и състрадавал към тие злощастни и невинни жертви, които принасят черкезите за своя си див фанатизъм? Може ли човек да се стърпи и да не заплаче, като гледа пред очите си как се моли на турчинът с плач онова детенце, за да не му зима така скоро и без никаква вина още едва наченалият му живот? Може ли да не съчувствува човек, когато гледа как невинните майки българки, които подир многото и различните мъки се режат къс по къс от безмилостивите башибозуци? Може ли да не заплаче сяко човешко сърце, като гледа как невинните и млади български девойки, които турците подир безсрамния постъпак саблачат и ги подпалват със слама, та ги предават жертва на буйният огън? Може ли да няма никакво състрадание човек, като гледа как толкози невинни и беззащитни старци и баби подир тяхната гореща молба на турците са набиват на кол или се обесват така безпощадно? Може ли да се намери някое безчовечно и безсъстрадателно сърце, казваме, да не се натъжи, като вижда пред очите си толкова ежедневни хиляди български жертви... Колко от храбрите наши български юнаци подир мъжественото си борене на бойното поле остават тежко ранени и без да имат някаква помощ или кой да доди и да им превърже лютите рани?... Ние сме напълно уверени, че на светът не ще се намери такава душа, която да не се разтъжи и съжали за злощастието на толкоз хиляди български бедни семейства, които днес страдат от такива нужди и неволи както в преобърната в прах и пепел злощастна България, така и по чуждите страни... Братия българе! Ние тук в свободна Ромъния живеем под човешки свободни закони, по които животът, имотът и честта на секиго е осигурена. Ние като виждам. е пред очите си толкози обиди, злощастия, злини, беззащитие и безпомощие, които търпят и от които днес страдат нашите нещастни събратия отвъд Дунава, не само народната кръв ни кара да бъдем състрадателни към нашите онещастени български семейства, но ни кара, казваме, и самата човешка длъжност. Според това нека секи един българин бил селянин, бил гражданин, да се смили над тие злощастни български семейства, които се намират на чужбина и в България, и да простре щедрата си ръка, за да спомогне засега тие злощастници кой с каквото може и кой колкото му тегли сърце... Нека секи един славянин бил русец, бил чех, сърбин, черногорец, далматинец, харват, поляк или от каква и да е нация, нека помогне с каквото може на бедните български семейства, които са пострадали в България, и на ранените в боя. А за да се събират такива помощи, нека в сяко едно село, в секи един град, дето и да е, да се състави от няколко души едно благотворително общество, което да събира тия помощи и да ги изпраща на тие бедни семейства, за да им поддържа животът. У нас в градът се е съставило такова общество под име „Благотворително общество" за събиране на волни пожертвования за бедните и ранените в България българи. Това наше общество почена още завчера своите човеколюбиви дела...

[Бр. 10, 22 юни 1876]

Съдържание

 


© Православна беседа: pravoslavie.domainbg.com

/20/1876/v-k_bglas.html, 20:35:44